Дълбоко,
дълбоко в морето,
под силните морски вълни
там, дето на всички страни
цъфтят чудновати цветя –
живее там морския дядо
със своята внучка –
момиченце младо
с опашка на риба,
със златни уста.
И сутрин,
когато изгрява
червеното слънце и пак засияй –
тогава
закусват те двамата с чай,
но не от Китай,
а чай от подморски цветя,
закусват те с чай
и с бели подморски звезди
дълбоко под сините морски води.
Край тяхната маса минава
златопереста рибка и ги поздравява:
„Доброутро-доброутро“ –
повтаря им тя –
златопереста рибка
с червени крилца…
Засега стига толкоз, деца,
а други път повече ще ви разправя.
