Един ден Хитър Петър бил в гората за дърва. Цял ден валял дъжд и се върнал целия подгизнал. Дъждът и студът били проникнали чак в костите му и едва чакал да се прибере у дома и да се стопли.
Ала щом прекрачил прага на дома си, видял жена си разположена пред огнището и нямала никакво намерение да се отмести.
– Ах Петре – го посрещнала тя, – от този дъжд днес не можах да си покажа навънка носа, та вкъщи няма вода. Ти така и така си целият мокър, та нали казват мокър от дъжд се не бои. Вземи кобилицата и донеси две ведра вода, че да доваря боба за довечера.
Хитър Петър позеленял от яд, но нищо не казал. Нарамил кобилицата и скоро донесъл ведрата пълни догоре с вода. После едно по едно ги излял върху жената, та заприличала на мокра кокошка.
– Ха сега, понеже си мокра – тръгвай по-скоро за вода, че след ведрата да не заиграе кобилицата – рекъл той и се настанил пред огнището, а тя засрамена отишла за вода.
КРЕДИТ: Тази творба е част от Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха, кн. 1, РЕДАКЦИЯ/ ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;
БЕЛЕЖКА: Името на творбата не е част от оригинала.
