Мащеха майка

Една жена се оженила втори път. Тя заварила едно момиче и едно – довела. Нейното обичала много, а завареното мразела.

Веднъж купила черна вълна и пратила завареничето на реката, като заръчала: да пере, докато стане бяла.

Момичето отишло. Докато прало, минал един старец и запитал:
– Какво переш, момиченце?
А то отвърнало:
– Прати ме мама да пера тая вълна докато побелее.
Старецът кротко отговорил :
– Ще даде Господ да стане бяла, момиченце, ами я ела да ме попощиш малко.

Усмихнало се момиченцето и седнало до стареца да го пощи.
– Какво чукаш, девойче? – обадил се дядото.
– Чукам златце и сребърце, дядо, – отвърнало сладкодумно момиченцето.
– Да даде Господ да станеш само злато и сребро, – добавил старецът.
След малко той изчезнал. Девойчето трепнало като слънце, а вълната станала по-бяла от сняг.

Върнало се момичето в къщи. Посрещнала го завистливата мащеха. Тя разбрала защо грее девойчето от злато и сребро.

На другия ден пак купила черна вълна. Дала я на своето момиче да отиде на реката да я пере, докато стане бяла.

Пак минал старецът и запитал момичето:
– Какво переш, девойче?
А то разгневено отговорило:
– Какво пера, си е моя работа.
– Ами я ела да ме попощиш малко!
Момичето троснато приближило до дядото и започнало да го пощи.
– Какво пощиш, девойче?
– Мръсотиите ти пощя, – отвърнало сърдито момичето.
Изчезнал старецът като дим. Момичето се прибрало вкъщи, ала зло, грозно. От косите му съскали змии, а вълната станала по-черна от дявола. Стопила се майка му от гняв и злоба.

Ето, че дошли и годежари да искат завареното девойче. Майката го бутнала под коритото, а своето пременила в злато и сребро и го извела на показ.

В това време петелът кацнал над коритото и закукуригал:
– Златна кака под корито!

Чули годежарите и измъкнали девойката. А тя грейнала като ясно слънце.

Огледниците я отвели в съседното село, там вдигнали голяма сватба. А майката залиняла и повече не се чула по света.