Един цар имал три дъщери. Те били много мързеливи и устати. Сутрин спели до пладне, щом станели безкрай се мотаели, стояли неумити, невчесани и непременени прилично.
Трите безспир се препирали и закачали. Когато майка им ги съветвали да се държат прилично, отвръщали:
– Ние сме царски дъщери, ще правим каквото си искаме!
– Мили момичета, не ме излагайте пред хората – често им казвал царят. – Ставайте по-рано сутрин! Не се показвайте пред министрите рошави и необлечени! Не зяпайте гостите в устите и не прекъсвайте по-старите хора! Прилежно учете и работете! Вие трябва да сте пример на народа. И освен всичко, работата ще ви направи бодри, весели и здрави!
– Царю честити, това го кажи на слугите! А ние сме ти дъщери! Царството е наше!
Съветвал ги баща им, съветвала ги майка им, съветвали ги царедворци, a те все намирали какво да отговорят. Щом пораснали започнали и да се карат, и накрая всички ужасно ги намразили.
Годините минавали една след друга и царкините пораснали. Станали за женене, ала никой не идвал да ги иска. Един ден царят, разсърден на най-голямата си дъщеря, извикал:
– И куче да те поиска за жена, ще те дам, само да се махнеш от очите ми!
Но бащината клетва застига човека – дяволът стоял там и слушал. На мига се престорил на едро рунтаво куче и почукал на вратата. Отворили му.
– Аз ида, царю честити – излаяло псето, – да поискам голямата ти дъщеря за жена. Чух, че я даваш на куче.
– Давам я – отвърнал царят. – Вземи я още сега!
Кучето повело момата, а бащата не излязъл дори да ги изпрати. След няколко дни царят казал на другата си дъщеря:
– Кака ти дадох на куче, а теб бих дал и на дявол.
На мига дяволът се изправил пред него и рекъл:
– Дай ми я, де! – и царят я дал.
Останала най-малката, която във всичко надминавала сестрите си. Един ден, когато баща ѝ много бил огорчен от нея, ѝ рекъл:
– Едната сестра дадох на куче, другата – на дявол, ала теб и на котка бих дал!
Дяволът, престорен на котка, начаса задраскал на вратата. И, когато отворили, с човешки глас поискал последната дъщеря на царя. Дали я, а той и нея отвел при дяволите.
Така и трите царски дъщери, за едното чудо, отишли при дяволите.
Дотука баба спира,
защото се разбира,
че животът на момите
черен ще се подреди
и накрая са получили
каквото се полага.
ПУБЛИКУВАНА: Мързеливите царски дъщери, в.Славейче бр.23, 1907 – Дядо Благо, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова
