Мара Пепеляшка

Имало едно време мъж и жена. Родило им се чудно хубаво момиченце, което нарекли Мара. Майката предано обичала дъщеря си и бдяла неотлъчно до нея. Ден след ден седели край огнището, приказвали си и предели. Минало време и момичето пораснало. Веднъж Мара помолила за разрешение да иде на седянка у съседите. Майката се съгласила, но ѝ казала:
– Иди моето момиче, но вземи големия чувал с къдели. Каквото и да става, преди баща ти да те прибере, до вечерта трябва да изпредеш всичките къдели. Ако не успееш, ще се превърна в крава.

Мара отишла на седянката. Цял ден момите прели, пели, смели се и си разказвали истории. В залисията се случило така, че Мара тъкмо взела последната къделя и баща ѝ пристигнал да я прибере. Този ден бил ходил на пазар и свършил работа по-бързо. На връщане, като минавал покрай съседите, чул гласовете на момичетата и макар че било рано, отбил се и извикал Мара. Тя още не била готова – но нямало как да се опъне на баща си и тръгнала с него. Дошли си у дома и потропали на пътната врата:
– Муу-у-у! – се чуло отвътре. Влезли и какво да видят – вместо майката на Мара, в кухнята стояла една снежно бяла крава. Завели животното в обора и го прибрали там.

Тъжни времена настъпили за момичето. Мъчно ѝ било за хубавите дни, когато двете с майка си непрестанно били заедно. Често ходела в обора, галела животното, грижела се винаги да има прясна водица и сенце. Минало известно време и бащата повторно се оженил.

Веднъж мащехата рекла на мъжа си:
– Нека да заколим онази бяла крава. Тя не дава капка млечице, само ни създава грижи.
Той се съгласил и така направили. Готвела жената вкусни гозби от месото, но Мара не посягала и залък да си натопи, защото знаела, че кравата не била истинска. Когато раздигали трапезата, момичето събирало костиците в едно сандъче. Щом кравата била изядена, то скрило сандъчето в обора. Тъгувала за майка си и дните, когато двете предели край огнището – все стояла там и никъде не ходела. Затова мащехата я нарекла Пепеляшка.

Веднъж поканили семейството на сватба. Започнали бащата и жена му да се стягат, а Мара не помръдвала. Мащехата я подканила да се измие и да сложи празнична премяна, но момичето рекло:
– Какво ще правя аз на тази сватба, вървете вие двамата с татко.

Те тръгнали, а Пепеляшка ги изпратила. Върнала се в кухнята, пак се приютила до огнището и се замислила за майка си. Неусетно се унесла и засънувала. Видяла отново милата си майчица, облечена в снежно бели дрехи. Тя се привела, нежно вдигнала Мара на ръце и двете се издигнали нагоре в облаците. Тогава майката прошепнала в ухото ѝ:
– Иди в обора и извади сандъчето с костите на кравата. Вместо кости, вътре има гиздава премяна като за царкиня и бляскави пантофки от чисто злато. Облечи се и иди на сватбата!

Щом изрекла тези думи, майката внезапно се разпръснала на стотици бели пеперуди, които полетели настрани. Стреснала се Мара, че пада в съня си и се събудила с разтуптяно сърчице.

Изтичала в обора, извадила сандъчето и що да види – костите наистина били превърнати в най-хубавите дрехи, които някой някога бил виждал. Нагиздила се и така пристигнала на сватбата.

Хванала се на хорото и затанцувала така, че скоро всички хора спрели, за да я погледат. Питали се коя е тази хубавица и отде ли е дошла. Била тъй много променена, че ни мащехата, ни родният ѝ татко я разпознали. Мара така се забавлявала, че не усетила кога сватбата взела да привършва – огледала се и видяла, че родителите ѝ вече ги няма.

Стреснала се, че ще я разкрият! Пуснала се от хорото и хукнала към къщи. В бързината, докато пресичала брода на реката, едната ѝ пантофка паднала и водата я повлякла. Запъхтяна и уплашена, стигнала в обора, преоблякла се отново в старите си дрехи и прибрала вълшебната премяна в сандъчето. Щом влязла у дома, мащехата и баща ѝ още от прага заразказвали:
– Ех, да беше с нас на сватбата! Само какво чудо стана – дойде едно момиче, хубаво като царкиня и се хвана на хорото. Игра така, както никой на света. Ахнахме и от играта и от красотата ѝ!

На сутринта царят със своите царедворци тръгнали нанякъде и пътят им минавал през същата река. Насред водата конете се запрели. Нещо бляскало тъй силно под водата, че ги изплашило.

Сам царят скочил във водата и отишъл да разбере какво е това. Бръкнал и извадил най-бляскавата и изящна пантофка на света!
– Не вярвам на очите си! Уж съм цар, но толкова изкусно направена пантофка, при това от чисто злато, не съм виждал!

Колкото повече се взирал в пантофката, толкова повече не можел да откъсне очите си от нея и си мислел: „Ако пантофката е тъй прекрасна, каква ли е жената, която я е носила?“ Тази мисъл все по-силно го тормозела и накрая заповядал да свикат всичките жени в царството, за да пробват златната пантофка. Струпали се всички в царските дворове, мерили една след друга вълшебната пантофка, но на ни една кракът не влизал вътре точно.

Тогава царят внимателно разпитал дали това са всичките жени в царството. Царедворците рекли, че всички са изпълнили заръката, освен една на име Мара Пепеляшка, но тя не излизала никога от къщи и затова им казали, че няма смисъл да я викат. Щом разбрал това, царят много се ядосал, метнал се на коня и препуснал с цялата си свита си към дома на непокорното момиче.

Щом влязъл в дома ѝ, я накарал да измери пантофката и тя като излята прилегнала на крака ѝ. Тозчас в стаята нахлули онези вълшебни бели пеперуди, нежно обгърнали момичето и в миг отлетели, а Мара се преобразила в чудно хубава царкиня. Била облечена в снежно бяла рокля, цялата извезана на златни пеперуди, а на краката ѝ блестели златните пантофки. Царят не можел да откъсне очите си от нея. Качил я при себе си на коня, завел я в двореца и се оженили.

Ето как Мара Пепеляшка станала истинска царица!