Битови приказки

Манастирът, в който животът е безгрижен

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

Веднъж докато пътувал из провинцията, император Карл V видял някакъв манастир и когато минал покрай портата му, прочел странен надпис: „Тук живееш без да имаш грижи.“ Императорът толкова се изненадал, че едва повярвал на очите си.

„Това ми изглежда невъзможно,“ – мислел той, „има ли някой на земята, който наистина да е безгрижен? Като император аз съм претоварен с грижи, а в този манастир, който сам по себе си е малко царство, няма за какво да се тревожат?! Направо не мога да повярвам.“

Едва прекрачил прага на селската гостоприемница, императорът изпратил гостилничарката да извика абатът на този необикновен манастир.

Можете да си представите как се притеснил абатът щом разбрал, че трябва да се яви пред императора. „Какво ли може да съм направил, че да е недоволен?“ – не спирал да се пита той.

По пътя отново и отново ровел в паметта си, но не се сетил за нито едно свое прегрешение. „Затънал съм в блато и трябва да намеря начин да изляза,“ – мислел той. Представил се пред пред императора и той изразил своето учудване от прочетения надпис.
Щом абатът разбрал каква била причината да го извикат се засмял от облекчение.
– Ваше Височество, – казал той, – това ли Ви учудва? Но това е много просто – ядем, пием, спим и не се тревожим за нищо.
– Е, Ваше Преподобие Абате, на това ще сложим край, – отговорил императорът. – И за да получите своя дял от грижи, Ви заповядам утре да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, колко дълбоко е морето?
Второ, колко кравешки опашки са нужни, за да се измери разстоянието от земята до слънцето?
Трето, какво си мисля?

Постарайте се да ме задоволите, защото иначе ще бъдете наказан.

Абатът чул тези думи и поел към своя манастир с тежест на сърцето. Не знаел вече що е мир и ведрина. Напъвал си главата да измисли как да отговори на императора. Камбаната призовала монасите за вечерната молитва, но абатът останал да крачи покрусен из градината.

Толкова дълбоко бил потънал в своите мисли, че изобщо не съзнавал какво се случва около него. И гръм да паднел в краката му, не би го забелязал.
„Какво ужасно нещо,“ мислел той. „Как можа да ме връхлети това нещастие!? Аз не знам какво да отговоря. Кой ли би могъл да се измъкне от тази ситуация? Дали нашият овчар може да се справи, той има много живо въображение, но докато говорим за дявола…“

В този миг овчарят се задал, начело на своето стадо. Много се изненадал като видял абата – винаги безгрижен, да стои сега самотен, обзет от тежки мисли.

Какво ли се е случило? Без да губи време, овчарят отишъл при абата и попитал какво го мъчи толкова дълбоко.

– Сега наистина съм за съжаление, – казал абатът и после разказал какво се случило.
– Защо се измъчваш толкова жестоко за дреболия като тази? – се засмял овчарът. – Остави това на мен и всичко ще се нареди. Ще дойда утре, ще се преоблека с твоите дрехи и ще оправя цялата бъркотия.

Първоначално абатът възразил, но накрая се съгласил и двамата уговорили нещата. На следващата утрин овчарят поел с бодра крачка да се срещне с императора.

– Е, Ваше преподобие Абате, – го посрещнал императорът с ведър глас, – намерихте ли отговорите?
– Разбира се, Ваше Превъзходителство.
– Говори, аз те слушам.
– Ваше Превъзходителство, морето има същата дълбочина, на която в него падне хвърлен камък.
За да измерите разстоянието между земята и слънцето е достатъчна само една кравешка опашка, стига дължината ѝ да е достатъчна.
Искате ли да Ви кажа, Ваше Превъзходителство, какво си мислите? Е, в този момент Ваше Превъзходителство мисли, че абатът на манастира е пред вас, но всъщност е само неговият овчар.

Императорът избухнал в бурен смях и добре, че спрял, защото иначе щеше още да се смее.

КРЕДИТ: Zoo Vertellen de Vlamingen, Pol de Mont & Alfons De Cock; The convent free from care, 1917 – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschère

prikazki.eu