Битови приказки

Малкият Христос

3мин
чете се за

Бимм-бамм, бимм-бамм! – биеха коледните камбани.
Тошко се захласна в техния глас. Той не забеляза как се откъсна от ръцете на майка си. Додето да се огледа, видя се заобиколен от непознати хора.
– Мамо, мамо! – завика Тошко и започна да тича между хората. – Мамо, къде си?
Но майка му я нямаше. Той заплака. Как ще си отиде самичък? Той знае – майка му го търси сега. Но как ще го види сред толкова хора? По-добре е да се покачи на черковните стъпала. Tам ще я чака. Там по-лесно тя ще го забележи.

Тошко се сви на каменната стълба. „Ей сега ще зажумя – мислеше си той. – Като си отворя очите, мама ще бъде при мене. Тя ще дойде. тя знае, че не мога да си отида самичък.“

Тошко зажумя. После отвори очи. Но майка му я нямаше. Едри сълзи потекоха по бузите му. Той пак зажумя.

Изведнъж тънък гласец се обади до него:
– Защо плачеш?
Тошко погледна и видя едно хубаво малко момченце.
– Кажи, защо плачеш? – попита повторно момченцето.
– Загубих мама – каза Тошко, като хълцаше. – А не мога да си отида самичък.
– Не плачи! – рече момченцето. – Ела с мене.

То хвана Тошко за ръка и го поведе, а Тошко видя, че то носи само една тънка дреха и трепери от студ. Дожаля му още повече за бедното момченце. Той сне палтенцето си и го метна на гърба му. Тогава кой знае как си спомни откъде трябва да мине, за да намери къщата на обущаря.
– Ела – каза Тошко и хвана другарчето си за ръка. – Аз зная къде да те заведа.
След малко двете деца стояха пред една схлупена къщурка. Прозорчето ѝ светеше. Отвътре детски гласове пееха:

Бог се роди, Kоледо ле,
снощи вечер, по вечеря…

Щом чу песента, Тошко извика:
– Тук живее обущарят.
И Тошко изведнъж си спомни за бедния обущар, който живееше близо до тяхната къща. Той обичаше децата и животните. Винаги имаше малко халва и симид за малките си гости. Всякога намираше месце за бездомните кучета и котки.
– Сега можеш ли да сполучиш? – попита момченцето.
– Мога. нашата къща е тука наблизо.
– Хайде, иди си, че майка ти те чака – рече момченцето, върна палтото на Тошко и го прегърна.
– А тебе как те казват? – попита Тошко. – Ще се видим ли пак?
– Аз съм малкият Христос – отговори момченцето. – Когато поискаш да ме видиш, ще ме намериш при децата в къщата на бедния обущар.

Тошко отвори очи. Той поиска да попита още нещо. Но малкото момченце веднага изчезна. Тогава Тошко разтвори още по-широко очи и изведнъж погледна. Той видя, че не е пред къщата на обущаря, а в малкото си легло. Над него стоеше майка му и се усмихваше.
– Мамо! – извика радостно Тошко. – Къде беше?
– Виждаш ли! Който не слуша, така се губи! – отвърна майка му. – Добре, че дядо Господ ми помогна да те намеря на стълбата, дето беше заспал.
– А къде е малкият Христос? – попита Тошко.
– Той ти прати тази играчка, – рече шеговито майка му и му подаде една хубава топка.
Тя не знаеше, че Тошко беше видял тази нощ малкия Христос.

Корица: Старинна коледна картичка 1911, САЩ, издател PFB

Всичкитворби