В земите, които сега наричат Ню Мексико, някога живял вдовец овчар на име Тома. Той имал една дъщеря, Тереза. Тя се грижела за къщата, а той пасял стадата горе в планината.
След време наблизо се заселили вдовица с две дъщери. Жената често посещавала овчаря и веднъж му предложила:
– Виждам, че си самотен като мене. Вземи ме за жена и двамата ще бъдем щастливи.
Тома отказал и жената горко заплакала. Смутил се човекът – зачудил се какво да стори, как да я утеши и накрая приел.
Тереза не харесвала ни надменната жена, ни дъщерите Инес и Изабела, ала не казала нищо.
Щом новата съпруга на Тома се нанесла в дома му, животът на овчаря и дъщеря му се превърнал в кошмар. Съпругата така се отяждала на мъжа си, че той все по-дълго се задържал в планинските кошари. А докато бил там, цялото домакинство падало на плещите на Тереза.
При едно от редките си посещения у дома, Тома донесъл за подарък на съпругата и доведените си дъщери цветя и портокали. На Тереза подарил мъничко агънце с меко бяло руно.
Щом овчарят се върнал в планината, мащехата заклала агънцето. Подала вълната на съкрушената от скръб Тереза и наредила:
– Иди я изпери на реката, че да си направя мека възглавница.
Горкото момиче нямало какво друго да стори, освен да се подчини. За беда, както перяло, една риба грабнала вълната и се гмурнала надълбоко.
Тереза посегнала да хване крадлата, но не успяла. Уплашена от гнева на мащехата, който щял да ѝ се стовари, девойката безутешно заплакала. В този миг се появила една жена, облечена в синьо и попитала:
– Защо плачеш?
Когато Тереза ѝ разказала, жената рекла:
– Иди до малката колиба горе в планината. Погрижи се за стареца и детето, помети пода, а аз ще донеса вълната обратно.
Тереза се изкачила по пътечката до колибата. Вътре дремел един старец с разрошени коси и брада, а бебето плачело в люлката.
Тя залюляла мъничето и нежно му попяла, докато заспи. После сресала косата и брадата на стареца. Накрая измела цялата къща.
Тъкмо свършила и жената със синята дреха се появила със снежнобялата вълна в ръце. Подала я на Тереза и рекла:
– Мило дете, твоята добрина е твоята благословия.
Тя докоснала челото на Тереза и там блеснала малка златна звездичка.
Тереза не разбрала, че жената била Богородица Благодатна. Старецът бил Свети Йосиф, а детенцето – Божия син Исус като бебе.
Щом девойката се прибрала у дома, мащехата закрещяла:
– Къде се мота толкова дълго?
Тереза разказала какво ѝ се случило, ала злата жена не повярвала. Опитала да изтрие златната звездичка от челото на момичето, но тя заблестяла още по-ярко. А когато хванала снежнобялата вълна, тя се окаляла.
На сутринта мащехата пратила Изабела да изпере вълната. И всичко пак се повторило – рибата отмъкнала вълната и се появила жената в синьо. Поръчала на девойката да помогне на стареца и бебето и да свали гърнето с гозбата от огъня. В отплата обещала да върне вълната на момичето.
Ала щом се озовала в колибата, Изабела нашляпала бебето, задето плачело, оскубала брадата на Свети Йосиф и така дръпнала гърнето от огъня, че гозбата се разплискала из цялата стая.
Дошла Богородица Благодатна и подала на момичето вълната без петънце по нея. После вдигнала ръка, докоснала челото на момичето и казала:
– Твоята грубост да бъде твоето наказание.
И при тези думи на главата на Изабела израснали два грозни рога.
– Какви си ги свършила, глупачке! – развикала се майка ѝ, щом видяла рогата.
Опитала да ги извие и скърши, а момичето се развикало от болка:
– Ох! Ох! Ох!
Майката задърпала още по-здраво, но рогата израснали още по-големи. Накрая се убедила, че от това нищо добро няма да излезе и изпратила Инес да изпере вълната на реката, защото, когато мащехата я докоснала, на мига я окаляла.
И този път рибата отнесла вълната от ръцете на момичето. И този път се появила жената в синьо и изпратила девойката да помогне на стареца и бебето и да изчисти огнището от пепел. Но Инес се развикала на Светото дете, дори не погледнала Свети Йосиф и разпиляла пепелта по пода.
За назидание, на главата на момичето изникнали магарешки уши. А майка ѝ тъй силно ги издърпала, че те станали още по-дълги и космати.
Накрая мащехата разбрала, че момичетата ѝ ще си останат с рога и уши и за да ги скрие, ушила на всяка по една тежка черна мантила – воали, които да носят на главите си.
Заради това, че Тереза получила звезда, а дъщерите ѝ грозни рога и уши, те я намразили още повече. Нарекли я Естрелита де Оро, Златната звездица, но не от добро, а със злобна подигравка.
По това време в чест на патрона светец на града имало фиеста. Сутринта на фестивала Изабела и Инес, пременени във фин сатен и с високите си мантили, седнали с майка си на предния ред в църквата. Наблизо седял дон Мигел – красив младеж, чието имение гледало към площада.
Тереза коленичила встрани от олтара. Случайно дон Мигел я забелязал, макар Инес и Изабела безспир да веели ветрила, за да привлекат вниманието му. За миг белият воал на Тереза се плъзнал назад и Мигел видял блестящата звездица на челото ѝ.
Преди да успее да я заговори, Тереза се прибрала да върши къщната работа.
Вечерта в чест на големия празник Мигел отворил вратите на дома си за танци.
Мащехата и дъщерите ѝ заминали с карета на празненството, а Тереза отишла пеша. Бялата ѝ рокля изглеждала неугледна в сравнение с елегантните дрехи на другите дами, ала по блясък нейната златна звездица надминавала всички скъпоценности, които украсявали гостите.
Щом видял звездата, Мигел пресякъл тълпата и застанал пред Тереза усмихнат. Поклонил се и я поканил на танц. По тогавашния обичай младата двойка танцувала в мълчание и на разстояние един от друг.
Докато танцували, Тереза усетила как тъгата ѝ отстъпва пред радостта. Нежността, която струяла от очите на Мигел, досущ приличала на чувството, което разцъфвало в сърцето ѝ.
Внезапно мащехата я грабнала за ръката и я дръпнала встрани.
– Ти, проклето момиче – прошепнала тя гневно. – Как се осмели да дойдеш тук и да ни срамиш! Веднага си върви у дома!
При тези думи Тереза се обърнала и избягала.
Щом музиката спряла, Мигел се огледал и видял, че неговата партньорка я няма. Заразпитвал за нея, но понеже Тереза страняла от хората, никой не я познавал, а мащехата си замълчала. Въпреки това Мигел се заклел да я открие, макар че дори не знаел нейното име.
Призори препуснал из града и във всяка къща, ранчо или стопанство разпитвал за тайнствената хубавица. Привечер пристигнал в дома на Тома.
– Добър вечер – поздравила мащехата младия човек.
– Добър вечер – отвърнал той и обяснил защо е дошъл.
– Не познавам тази Златна звездичка – отвърнала жената, – но ви каня да поседнете с нас и да се освежите.
От учтивост Мигел се съгласил. Изабела и Инес поднесли горещ шоколад и сладки, които сутринта Тереза била изпекла. Сестрите искали да привлекат вниманието на Мигел и се бутали една през друга.
Ами Тереза, къде била тя!?
Когато мащехата видяла, че Мигел пристига, заключила момичето в килера. Докато стояло там само, то случайно докоснало златната звезда на челото си и въздъхнало:
– Как ми се ще пак да видя Мигел.
В този миг котката в гостната стая измяучила:
– Топло, топло! – сякаш играят на топло и студено.
И за изненада на всички добавила:
– Нашата Златна звездичка е тук у дома.
– Чухте ли това? – скочил Мигел развълнуван. – Котката каза, че тя е тук.
– Така Ви се е счуло – засмяла се мащехата гузно и сритала котката, а сестрите я заудряли с ветрилата си. Но котката ловко скочила към тях и с дръпнала нокти техните мантили. Рогата и ушите им щръкнали – едри и грозни. Ужасени, младите жени хукнали с майка им след тях. А котката завела дон Мигел при Тереза.
– Златна Звездичке! – възкликнал той радостно.
– Казвам се Тереза, сеньор – отвърнала тя.
– Сеньорита Тереза – рекъл той, – моля Ви да станете моя жена.
– Бих се оженила за Вас начаса, но първо трябва да получите съгласието на мащехата ми.
– Разбира се – приел Мигел.
После ѝ целуна ръка и излязъл.
На следващата сутрин слугата на Мигел донесъл писмо, в което момъкът искал ръката на Тереза. Щом го прочела, мащехата подскочила от яд и рекла на дъщерите си:
– Ще позволя Тереза да се ожени само ако успее да извърши три невъзможни дела. Помогнете ми да скалъпим три непосилни изпитания.
Скоро трите се изстъпили пред Тереза и мащехата казала:
– Три неща трябва да свършиш, преди да се върнем от пазара. Ако не успееш, ще откажа предложението за женитба на дон Мигел.
– Първо – подхванала Изабела – трябва да напълниш десет стъкленици с птичи сълзи.
– После – продължила Инес – трябва да напълниш дванайсет дюшека с птичи пух.
– Накрая – завършила мащехата – трябва да подготвиш празнична трапеза с най-отбрани гозби.
И след тези думи трите излезли.
Щом чула непосилните условия, Тереза изтръпнала, но въпреки всичко била решена да не се отказва. За беда в къщата намерила само шепа боб и ориз, а в небето не се виждала ни една птица.
Внезапно на вратата се почукало. Девойката отворила и пред себе си видяла самата Богородица Благодатна.
– Не се тревожи – рекла Божията майка. – Докосни своята златна звездица и призови небесните птици на помощ.
Тереза я послушала и в миг небето се изпълнило с птици. Заплакали те и не спрели, докато не напълнили десет стъкленици със сълзи. Втори път докоснала девойката своята звездица и от небето като пухкав сняг завалели птичи перца. Небесните птици не спрели да пускат перца, докато Тереза не напълнила дванайсет дюшека. Когато за трети път докоснала златната си звезда, птиците отлетели и скоро поднесли най-отбрани гозби за трапезата.
Когато майката и дъщерите се върнали, ахнали от изненада. Мащехата най-сетне осъзнала, че Тереза е благословена и изпратила писмо на Мигел, че е съгласна за сватбата.
Тома успял да се върне навреме за сватбата на дъщеря си. Щастието и радостта на младоженците развълнувала всички сватбари. Лека-полека мащехата на Тереза се променила и започнала да се отнася към младоженката като към собствена дъщеря. Изабела и Инес ставали все по-добри и отзивчиви, а рогата и магарешките им уши все по-малки и малки, докато накрая изчезнали.
Мигел и Тереза преживели в радост и любов дните си. А малката златна звезда блестяла като небесен знак за благословия на тях и децата им.
КРЕДИТ: По „Little Golden Star“; ИЛЮСТРАЦИИ: Sergio Martinez; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024 г;
