Вълшебни приказки

Магичният сън

Препоръчва се за възраст над 5 год.
7мин
чете се за

Живял някога един много богат граф. Веднъж със съпругата си яхнали конете и поели към полето, за да си нагледат нивите. Посевите изглеждали отлично и предоволни, съпрузите препуснали обратно към дома си. Ала по пътя се надигнала небивала вихрушка и така напълнила очите на владетеля с прахоляк, че ослепял. Извикали лекар, който да върне зрението на графа, ала докторът казал, че не може да помогне, защото прашинките са навлезли дълбоко в очите му.

Един ден графът научил, че нейде в съседните земи блика чудодеен извор, който може да цери всяка болест с водите си. Графът имал трима сина – снажни и високи младежи. Когато най-големият чул новината, поискал разрешение от баща си да потърси извора и да донесе вода. Баща му дал прекрасен кон, напълнил джобовете му с пари и с благословия го изпратил.

Вечерта синът навлязъл в огромна гора, в която имало гостилница. Там няколко мъже, черни като негри, играели на карти. Те поканили младежа да се присъедини към тях. Той приел, но проиграл парите си и освен това затънал в дългове. Черните мъже го заключили и той трябвало да им служи.

След половин година изпратили средният син, който не постигнал нeщо повече от брат си.

Изтекла цялата година. Напразно бащата очаквал синовете си и непрестанно се измъчвал. Най-малкият син забелязал това и също помолил да замине. Дали му много повече пари, отколкото на неговите братя, и момъкът заминал с благословията на баща си. Привечер достигнал гората и гостилницата, където живеели неговите братя. Черните мъже поканили новодошлия да играе, но момъкът отказал. Пренощувал там и на сутринта станал много рано.

Когато излязъл навън, видял много работници, които копаели ров около гостилницата. Tъкмо mомъкът щял да се метне на коня, когато сред тълпата мярнал някой – досущ като най-големия му брат. Той го заговорил и разбрал, че наистина е така. По молба на братята си, момъкът им платил дълговете и ги освободил.

Три дни и три нощи тримата яздили без да спират, дори се хранели на гърбовете на конете. И ето че се озовали пред една безлюдна хижа, където решили да поспрат за няколко дни.

На третия ден най-малкият брат отишъл в гората на лов. Видял един елен и тъкмо се прицелил, когато животното се спряло и му проговорило с човешки глас:
– Не ме убивай. Може би ще дойде ден, в който аз ще ти помогна!
После еленът си отскубнал един косъм и го подал на младежа с думите:
– Ако изпаднеш в смъртна опасност, запали този косъм и аз ще ти помогна.

Момъкът продължил навътре и забелязал огромен орел, кацнал на едно дърво. Тъкмо щял да го застреля, когато птицата извикала и го помолила да ѝ пощади живота, а в замяна обещала някой ден да му помогне.

Синът на графа останал изумен, защото досега не му се било случвало такова нещо. Орелът се спуснал от дървото, подал му с клюна си едно перо и казал:
– Ако някога се озовеш в смъртна опасност, запали това перо и аз ще ти помогна.

Момъкът оставил орелът да отлети, но едва направил десетина крачки и забелязал див глиган в храсталака. Стреснат, той вдигнал пушката си, но животното помолило да пощади живота му. В отплата глиганът му подал косъм от четината си и рекъл:
– Ако изпаднеш в смъртна опасност, запали този косъм и аз ще ти помогна.

Момъкът се върнал при братята си, но не им разказал нищо за случилото се. А и те нищо не попитали, защото изобщо не ги било грижа за него – двамата мислели единствено как да го погубят.

На сутринта те продължили ездата и през деня пристигнали до великолепен замък с градина, в която течал извор.

„The Mönchsberg in Salzburg“ (1868)
Friedrich Zeller (1817-1896)

Най-големият брат пожелал да влезе в замъка. Щом дошъл до вратата, видял надпис: „Изворът в градината лекува всичко.“ Той отворил вратата и понечил да влезе, но го завладял неистов страх и се върнал обратно. Братята го разпитвали от какво се уплашил, но той не могъл да каже.

Тогава средният брат отишъл до вратата и я отворил, но едва прекрачил прага и усетил че го завладява такъв безмерен страх, че разтреперан паднал на земята.

Накрая третият брат отишъл до вратата, отворил я и храбро влязъл вътре. В първата стая заварил множество войници – всички до един потънали в дълбок сън. Влязъл във втората стая и видял кралят, седнал на трона, кралицата легнала на дивана – и двамата спели дълбоко.

Момъкът не посмял да доближи краля и продължил към третата стая. Там намерил прекрасна принцеса, заспала на стола си. Пред нея имало маса, отрупана с диаманти и малка кошничка с игли и конци. В скута ѝ лежала недоушита възглавничка, а на един стол до нея била сложена вълна. По-нататък имало писалище, върху което били наредени писалка, хартия и диамантена мастилница.

Младежът събрал кураж, седнал пред писалището, взел писалката и започнал да пише. Накратко записал своята история, чий син е, защо и как се е озовал там. Вече се канел да излезе, когато забелязал на стената мъничка картина. Откачил я и видял, че това е портрет на принцесата. Целунал го и после забързано напуснал стаята.

Когато се върнал при братята си им казал, че замъкът е изоставен и потънал в руини.

Тримата решили да налеят вода от извора и да се връщат у дома. Най-големият брат посегнал да напълни стъкленицата си, но водата мигновено изчезнала. Щом отдръпнал стъкленицата, водата бликнала отново. Той опитал отново и отново, но водата изчезвала в мига, в който трябвало да потече в стъкленицата. Тогава той оставил стъкленицата в леглото на извора, като очаквал, че щом водата потече, ще я напълни. Ала едва се отместил и водата избухнала като гейзер. Изхвърлила стъкленицата високо във въздуха и когато паднала, се разбила на парчета.

Вторият брат също опитал да си напълни стъкленицата, но и той не успял.

Накрая най-малкият брат потопил своята стъкленица в извора и я напълнил догоре. Братята му се начумерили, а злите им помисли нараснали. Тайно двамата се наговорили и когато влезли в гората, където доскоро били роби, нападнали брат си и го убили. За да не остане следа от убийството, запалили огън и го хвърлили там. После взели нещата му и забързали към бащиния дом.

Пламъците на огъня обхванали тялото и когато достигнали еленския косъм, орловото перото и глиганската четина, в миг животните се появили. Те измъкнали тялото на момъка от огъня, донесли всевъзможни билки и мехлеми и след час момъкът стоял отново на краката си, силен и здрав.

Те му дали дрехи, за да се облече. Той благодарил от все сърце на зверовете и продължил пътя си, но не се завърнал в бащиния дом, а спрял в едно селце, където го главили за ратай в някакво стопанство.

След една година бащата получил писмо от принцесата, която заедно със своето семейство, била освободена от магия заради целувката на най-малкия син. След няколко часа тя се била събудила, а после и всички останали в замъка. В писмото си тя молела онзи, който бил в нейната стая, да дойде при нея. Докато чакала, тя осеяла пътя до замъка с диаманти, като решила, че това изпитание ще ѝ помогне да разпознае своя спасител, който със сигурност нямало да погледне скъпоценностите, а ще премине през тях, забързан към нея.

Пръв пристигнал най-големият брат и тя го попитала какво видял в стаята, когато влязъл при нея. Той не успял да отговори и тя го отпратила.

Същото станало и с втория.

Бащата изпратил писмо, че други синове няма, защото третият бил мъртъв. Тогава принцесата поискала да ѝ изпратят тялото му, но той не могъл.

Слуховете за ставащото плъзнали навред из графството и достигнали до младия ратай. Той веднага помолил своя господар да го освободи за няколко дни и препуснал в селските си дрехи към замъка, а по пътя копитата на коня му стъпкали всички скъпоценности. Момъкът се представил на принцесата, отговорил на всичките ѝ въпроси и тя го поздравила като свой освободител и съпруг.

Скоро вдигнали сватбата като поканили бащата и двамата братя. Синът разказал за подлостта на братята си, а баща им безмилостно ги наказал.

КРЕДИТ: „The Enchanted Sleep“, „In the land of marvels“ – Theodor Vernaleken, ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА: Johann Georg Van Caspel (1898);

prikazki.eu