Лястовичке, птичко мила!
Отде идеш пак при нас?
Де се беше ти губила?
Що е весел твоя глас?
-Хвъркам аз от през морето,
От далечните страни,
Вест ви нося, че по мене
Иде пролет, ясни дни.
Натъжи ми се сърцето
Зарад вас, за тез места,
Тук оставих си гнездото, –
Пак найдох го с любовта…
— Лястовичке, здравей, пиле!
Гостенко, добре дошла!
Младост носи твойта песен,
Радост – твоите крила!
КРЕДИТ: „Ластовичка и дѣте.“, Иван Вазовъ – сп„Другарка“, бр.4.1908 г.
