Басни & Истории за животни

Лозето на Лиса

Срещнали се веднъж край гората Кума Лиса и Кумчо Вълчо.
– Хайде, Кумчо Вълчо, да идем на лозе. Ще си хапнем грозде – рекла Лиса.
– Страх ме е от пъдаря – Вълчо отговаря. – Сега той се крие. Да не ни убие?
– О, Вълчо, що думаш? Мое си е лозето. Аз му бера гроздето – рекла Лиса.
– Добре тогава. Драго ми става. Такова нещо още не съм ял. Вярвай, грозде не съм крал.

Отишли двама. Но беда голяма. Едва Вълчо що хапнал и пъдарят се задал. Хукнала първа Лисана.
– Кумице, какво стана? Нали е твое лозето?!
– Мое, твое, бягай! Мое е лозето, но чуждо е гроздето.

На лъжата краката са къси.

КРЕДИТ: Лисичино лозе, Българска народна приказка, Буквар и първа читанка, 1947г.

Всичкитворби