Битови приказки

Лош и добър

1мин
чете се за

През горещ летен ден пътували по царския друм двама селяни. Пот обливала челата им, жажда ги измъчвала, а покрай гладкия друм – ни сенчица, ни водица. И те бързали да излязат от полето, да навлязат в гората.

След малко съгледали кладенец край пътя. Отбили се от радост, но нямало ни кофа, ни въже, а кладенецът – дълбок.

– Ум трябва да има човек! – казал първият селянин. – Трябва да признаеш, че аз съм по-умен от тебе. Ето, измислих как можем да утолим жаждата си. Ще завържем твоя и моя пояси, ще ме спуснеш с тях в кладенеца, да се напия аз с вода и ще ме изтеглиш. После аз ще спусна тебе.

Заловили се за работа. Първият се напил и бил изтеглен. Но когато той спуснал другаря си, бързо дръпнал поясите нагоре и го оставил в кладенеца.

– Стой сега там – казал лошият другар, – докато разбереш, че си глупав!

Казал това и се отправил на път. Когато обаче стигнал в гората, изскочил насреща му бесен вълк, хвърлил се въз него, стиснал го за гърлото и го удушил.

Останалият в кладенеца не се отчаял. Той бил добър човек и знаел, че все ще дойде помощ. И наистина – не минало много време, заскърцала по пътя натоварена кола. Коларят се отбил при кладенеца със здраво въже, да напълни бъкела си с вода. Другият му се обадил из кладенеца и коларят го изтеглил.

КРЕДИТ: сп. „Светулка”, кн. 8, 1933-1934 г., КОРИЦА: Пейзаж, Charles Pears (1873 – 1958)

Всичкитворби