Басни & Истории за животни

Лика-прилика

Препоръчва се за възраст над 3 год.
2мин
чете се за

Отхрани мишката син – хубавец и личен. За нея по-кичен момък от сина ѝй нямаше на земята. Дойде време да го ожени. Замисли се баба Мишана отгде снаха да си вземе. Искаше я хем да е по-горна от тях, хем да е прилика на сина й. Казаха й, че Слънцето е най-горно на света. Тръгна Мишанка към Слънчови двори. Намери Слънцето.

– Добър ден, цар Слънчо – дума му Мишанка. – Рекоха ми, че ти си най-горното на света. Даваш ли ми щерка си за снаха, че е лика-прилика на сина ми?
– Давам – дума Слънцето, – давам, ала аз не съм най-горното на света. По-горен от мене е Облакът: когато грея над земята, той ме затуля и сила нямам да го премина.

Отиде Мишанка при Облака.
– Добър ден, Облаче, ти си бил най-горен на света. Даваш ли щерка си за снаха?
– Давам – дума ѝ Облакът, – давам, ала от мене има още по-горен – Вятърът. Кога духне той, дето иска, там ме отвява. Иди при него!

Отиде Мишанка при Вятъра.
– Добър ден, Вятърчо, ти си най-горен на света. Даваш ли ми щерка си за снашица?
– Давам – дума ѝ Вятърът, – давам, ала и от мене има по-горен – Планината. Когато духна, тя ме спира! Върви при нея.

Отиде Мишанка при Планината.
– Даваш ли, Планино, щерка си за снашица? Ти си най-горна на света.
– Не съм, сестрице – отвръща ѝ Планината, – не съм аз най-горна. Най-горна е Реката: когато придойде – цяла ме подрива. Върви при нея!

Отиде Мишанка при Реката:
– Добър ден, Реко-речице, чух, че си била най-горната на света. Дойдох щерка ти за снашица да искам.
– Бива – отвръща ѝ Реката, – давам, защо да не я дам, ала не съм аз най-горната. По-горен от мене е Брегът.

Отиде Мишанка и при Брега.
– Аз ли – посрещна я той, – не съм аз най-горен, кумице. Най-горна е Къртицата. Рие ме, подрива ме и нищо не мога да й сторя.

Ето ти Мишанка при Къртицата.
– Дойдох щерка ти за сина да я искам, че са си лика-прилика. Даваш ли ми я?
– Давам – отвръща ѝ Къртицата, – защо да не ти я дам, сестрице Мишанке, нали сме си открай време близки съседи.

Зарадва се Мишанка, възгордя се, запя, зацвърча. Разпрати калесари, свика кумове, сватове; вдигна тежка сватба до бога. Сбраха се попове; почна венчилото. А Мишанка стои зад младоженците и гледа: кожухът на булката същи кожух на зетя, сякаш са си братец и сестрица!

„Бре, що съм била проста и глупава – мисли си Мишанка, – тръгнала съм Слънцето да търся, Вятъра да гоня, когато сме си били лика-прилика с Къртичката: хем по-голяма от нас, хем съща като нас! Че има ли по големци от нас, две свати на света.“

Корица: Dark Sun, from Splendor Solis, XVI век, Анонимен автор, Wellcome Collection

prikazki.eu