Тарльо на припек седеше
И тъжни думи редеше“
„Вечно ли ще да самувам?
Вечно ли ще ергенувам?
Време е кътче да свия,
С булчица да се сдобия!“
Чула го Жаба-Жабана,
Припна и бърже захвана
С пясък лице си да мие,
Нокти о камък да трие.
Облече скъпа премяна,
Към Трльо тръгна засмяна…
Ала той не я поглежда,
През зъби гордо процежда:
„Не ща те, че си скоклива,
Не искам булка креслива!
Аз мома търся да взема
Втора кат нея да нема.
Че да сме лика-прилика
Като два стръка иглика!“
– Я стига, Тарльо, я стига –
Толкоз недей се надига!
Де що са млади ергени –
Всички лудеят по мене!
Щом ме не искаш, ти знаеш,
Но мислѝ – да се не каеш:
Със хубост ще те опивам,
Със песни ще те приспивам!
КРЕДИТ: „Лика-прилика“, Чичо Стоянъ; из сп.“Детска радостъ“, кн.10 1924-25 г; ИЛЮСТРАЦИИ: А.Б.(вероятно Александър Божинов (1878-1968));
