Мързелив Кольо нямал рало. Всяка пролет, есен вземал чичовото Пейчово. Но ралото се счупило. Чичо Пейчо намерил криво дърво и седнал на дръвника да си направи ново. По пътя минавал Мързелив Кольо. Той се отбил на приказка.
– Какво дялаш, Пейчо?
– Правя ново рало.
– Добре правиш! – засмял се Кольо. – Иде време за оране.
– И аз за това! – отговорил чичо Пейчо. – Но добре ще е и ти да си направиш. Отсечи от гората едно криво дърво, поиздялай го оттук-оттам. Кoвачът ще ти изклепа ралник и черясло…
– Не ме учи, Пейчо. Знам, лесна работа! – обиден махнал ръка Мързелив Кольо.
– Ааа, за тебе готовото е „лесна работа“! Затуй все с моето рало ореш! – рекъл му чичо Пейчо.
