Преди много години живял един крал с огромна уста. Тази беда му била пратена от зла вещица, защото отказал да изпълнил едно нейно желание. Кралят непрестанно се измъчвал от отвратителното наказание и обявил, че ще даде дъщеря си за жена на онзи, който успее да го изцери.
В едно селце наблизо до палата живеело семейство с един единствен син на име Йозеф, но момчето било глуповато и хората му викали Дунце Сепл или Глупака Сепл. Когато момъкът навършил осемнадесет, дошло време да тръгне по белия свят и сам да си търси късмета.
Рано една сутрин взел със себе си хляб и месо и се отправил на път. Вървял дълго и привечер навлязъл в една огромна гора. Капнал от умора, той приседнал под клоните на голямо дърво до което се издигал мъничък параклис. Похапнал, казал си молитвата в параклисчето и заспал.
Към полунощ се събудил от оглушителен гръм. Огледал се и забелязал до параклиса два белезникави духа. Единият се похвалил:
– Изтече година и един ден, откакто омагьосах краля от близкото кралство. Устата му порасна толкова голяма, че можеш да си пъхнеш вътре главата.
– Но за магията ти има лек – отвърнал другия. – На два часа път от тук има езерце, в което плува риба с пет очи. Ако някой я занесе на краля и той я глътне сурова, ще го излекува на мига.
Духовете поприказвали така известно време, после тупнали с крака в земята и изчезнали с шум като изстрели от пушка.
Сепл веднага скочил на крака, събрал нещата си и хукнал да си търси късмета.
На зазоряване наближил края на гората и приседнал да закуси. Докато похапвал, малък майски бръмбар заподскачал и зажужал около него приятелски. Докато Сепл го наблюдавал удивен, му хрумнало, че е възможно буболечицата да знае пътя до езерото. Попитал и в отговор майският бръмбар зажужал отново. Сепл бързо събрал нещата си и помолил бръмбара да го заведе там.
Оказало се, че след буболечка много бавно се върви, но най-накрая стигнали до езерцето. Сепл бързо се огледал – избрал един дълъг прав прът, завързал за него дрехата си като мрежа и влязъл във водата да лови рибата.
Ала колкото и да се мъчел, хващал само най-обикновени риби с две очи. Накрая му писнало от риболова, но бръмбарчето настояло да опита поне още веднъж и ето че за своя най-голяма радост извадил рибата с пет очи.
Прибрал я бързо във вързопа си, от все сърце поблагодарил на бръмбарчето и забързал с всички сили към двореца. Докато тичал, вече си представял как седи на трона издокаран в разкошни дрехи и посреща най-знатните особи в кралството.
Пристигнал в двореца и поискал да се срещне с краля. Момъкът се изправил пред владетеля и заявил, че носи лек за кралската уста. Поднесъл странната риба на краля и добавил:
– Ако направите каквото кажа, тази риба ще Ви изцери, но в замяна искам да се оженя за принцесата.
Кралят отвърнал:
– Съгласен съм, защото всичко досега излезе безнадеждно.
Сепл пъхнал рибата в кралската уста и щом владетелят я глътнал, устата му си върнала нормалния размер. Кралят удържал на думата си и след пет дни вдигнали сватбата – била тъй весела, че ми се щеше и аз да бях там да погледам.
КРЕДИТ: „The Mouth-Curee“, Austrian Fairy Tales and Legends, ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Старинна пощенска картичка, Германия, 1910;
