Тръгнал Хитър Петър към гората за дърва. По пътя срещнал един магаретар, който водел десетина магарета, натоварени с дърва.
Няма по-голям инат от магарешката пасмина. Ако реши да върви – топурка напред и работата на стопанина му спори, но ако дотегне на едно магаре или го домързи, го хваща ината. Ако щеш го убий – то не отстъпва. Ще върви ако иска!
Такива били и тези магарета – провесили уши, свели вратове, едва крачка правят. Клетият стопанин не можел да спре – търчи ту след едното, ту след другото магаре. Дий, чуш и луп с камшик по гърбината. А то поизкриви задница, пристъпи две крачки и пак се запира.
– Добра среща, приятелю – поздравил Хитър Петър щом наближил магаретаря.
– Дал бог добро – задъхано отвърнал той и пак продължил да налага магаретата.
– Ех, човече, защо се мъчиш напразно? Как с бой ще подкараш магарета!? Ще вземеш да ги пребиеш и ще се наложи да продадеш кожите им на тъпанаря. Има леснина да ги подкараш.
– Ако знаеш цяр за магарешки инат, моля те, дай ми! Бог да те поживи!
Хитър Петър бръкнал в торбата си, извадил една дребна лютива чушка и рекъл:
– Вземи този пипер. Нажули с него дирниците им и ще видиш как ще препускат – направо не можеш ги стигна! – подал му чушката и си заминал.
Магаретарят направил каквото му казал Хитър Петър и наистина! Магаретата хукнали толкова бързо, че и да искал, нямало как да ги стигне.
– Мале-е – рекъл си той, – щом този цяр става за магарета, защо и аз да не го пробвам?
И взел, че си натрил същото място. Ех, горкичкият – имал да пати! Така му припарило, че хукнал да бяга, настигнал магаретата и ги задминал, та се озовал чак у дома си.
– Жено, мари жено! – викнал той от вратата, – дойдоха ли си магаретата?
– Няма ги още – рекла жената.
– Слушай, щом дойдат, разтовари им дървата. Аз не мога да спра, та може и до другото село да стигна!
КРЕДИТ: Тази творба е част от Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха, кн. 1, РЕДАКЦИЯ/ ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;
БЕЛЕЖКА: Името на творбата не е част от оригинала.
