Митове & Легенди

Легенда за млечния път

6мин
чете се за

Много, много отдавна, скоро след като светът бил създаден, бог Оку – творецът на годишните сезони, изпратил дъщеря си Линду на земята, за да се грижи там за птиците. Линду обичала птиците и познавала всяка по име. По нейна заповед през есента те отлитали на юг и се връщали обратно от южните земи, когато ги призовавала през пролетта. Всички птици познавали Линду и били много привързани към нея, защото тя добре се грижела за тях.

Линду била много щастлива на земята, но обичала промяната и разнообразието и без тях не се чувствала истински щастлива. Тя била красива девойка, блестяща и завладяваща по неин собствен начин. Слънцето, Луната и Звездите обикаляли по вечните си небесни пътища, наблюдавали я ден след ден и нощ след нощ и силно заобичали момичето.

Накрая Северната Звезда си казала: „Аз трябва да спечеля хубавата Линду за моя жена. Тя е мила, обича птиците и със сигурност ще ми бъде добра спътница.“

И така, великата Северна Звезда започнал да се приготвя за посещението си при Линду. Впрегнал бронзовите си коне в бронзовата колесница. После натоварил много подаръци от блестящ метал и потеглил към земята.

Но когато помолил Линду да му стане булка и ѝ казал, че иска да я вземе със себе си в своята колесница тя му отговорила:
– Не, велики Северна Звезда. Аз ти благодаря за честта, която ми оказваш, но не мога да ти стана булка. Аз обичам промяната, новите гледки и новите места. Не бих могла да съм щастлива да живея в твоя постоянен дом в северното небе, който не се движи и не се променя. Аз не мога да бъда твоя жена.
И така великата Северна Звезда потеглил натъжен обратно към своя дом.

Настъпил новия сезон и Месецът си казала: „Аз обичам хубавата Линду. Трябва да я спечеля за моя жена.“ И така, той впрегнал своите двадесет и четири сребристобели коня в колесницата си от сребро и натоварил прекрасни подаръци за Линду. Имало сребърна панделка за косите на девойката, украсена с бляскащи светещи звезди, имало рокли от сребърна коприна, имало украшения и всякакви дрънкулки, каквито момичетата обичат – всичко лято от сребро и филигран.

После той подкарал колесницата си към земята и оставил сребърна следа в небето докато препускал. Помолил Линду да стане негова жена и да се върне с него в сребърната колесница обратно в небесната страна. Линду погледнала към конете, към сребърната колесница и към подаръците от сребърни звезди и филиграни. После обърнала очи към добрия, постоянен Месец и му казала:
– Не, любезни Месечко. Аз ти благодаря за честта, която ми оказваш, но не мога да стана твоя жена. Ти следваш всеки ден един и същ маршрут, ден след ден и нощ след нощ и аз ще се уморя от това. Аз харесвам промените и приключенията. Не, не мога да стана твоя жена.
И така, добрият постоянен Месечко с тъга потеглил обратно към дома.

На следващия сезон, Слънчо погледнал надолу към Линду и си казал: „Тази хубава девойка трябва да стане моя жена. Тя е блестяща, обичлива и добра. Ще ида до земята да я помоля да ми стане жена.“ И така Слънцето впрегнало петдесетте си златни коня в каляската от злато. Натоварил я с украшения: пръстени, гривни и диадеми, рокли и дрехи от злато, огледала и много други скъпоценности, така че каляската оставила златна диря на небето докато той пътувал към земята.

Линду се зашеметила от целия му блясък. Тя слушала с уважение думите на Слънцето, което ѝ разказвало за своята любов и молбата му да се върнат заедно в небесната страна – той и тя като негова съпруга.

Линду погледнала към конете и каляската от чисто злато, към богатите дарове и после дълго се взирала в самия великолепен Слънчо. Но отговорила:
– Не, най-славен Слънчо. Аз ти благодаря за голямата чест, която ми оказваш, но никога не бих била щастлива като твоя съпруга. Твоето място е едно и също, ден след ден и месец след месец. Аз ще се уморя от това. Аз обичам промяната, новите гледки и нови пътища под своите стъпки. Не мога да стана твоя жена.
И така славното Слънце натъжено потеглило със своята колесница обратно към небето.

Но имало още един кандидат за ръката на Линду. Много нощи тя гледала Северното Сияние как танцува и бляска по небето. Никога не идвал в точно определено време. Понякога никакъв го нямало. Бил пълен със странности и изненади.

Линду си казала с копнеж: „Ако Северното Сияние пристигне и ме поиска за жена, аз няма да кажа „Не“. Той не следва утъпкани пътеки. Проблясва тук и там според каприза си. Това е точно като за мен.“

Дошъл следващия сезон и Северното Сияние с хиляда бели коня и каляска, цялата обсипана с диаманти присветнал надолу през небето и пристигнал при Линду и казал:
– Линду, аз те обичам. Ще станеш ли моя жена?
А Линду му отговорила:
– Да, Северно Сияние, искам да споделя твоя живот. Ти следваш себе си. Не се подчиняваш на твърди правила. Ще стана с радост твоя жена.

Линду била готова да се качи в диамантената колесница, но Северното Сияние ѝ казало:
– Тогава следващия сезон, когато птиците се върнат, аз ще се завърна за теб и ще станеш моя жена.
После се понесъл светкавично нагоре и оставил Линду да се приготвя за своята сватба.

Прекрасни били роклите, които Линду си направила. Водни кончета донесли крилца за нейните сандали. Птичките ѝ подарили сияйни перца за роклите. А водопадът ѝ поднесъл дълъг плуващ във въздуха поток, обсипан с бляскащи звезди и слънчеви зайчета поскачали по тях. Това щяло да бъде булчинския воал.

Когато сезонът дошъл и всички птици се завърнали, Линду облякла прекрасните си булчински дрехи и зачакала Северното Сияние да дойде и да я обяви за своя жена. Но Северното Сияние не идвало, макар че Линду дълго чакала и станала съвсем бледа от взиране.

Северното Сияние не се подчинявал на правила и не спазвал уговорки. Той следвал само своите приумици и преди сезонът още да бил дошъл, му хрумнало нещо друго. Бащата на момичето, бог Оку гледал от небето и видял всичко каквото станало. Накрая изпратил пратеник, който да прибере дъщеря му Линду обратно вкъщи в звездната страна.

Линду се зарадвала и живее все още там заедно с баща си Оку. От звездната страна тя гледа и продължава да се грижи за птиците.

Milky way, The Intellectual Observer Volume XII, 1867, BH Library

Булчинският воал, дългият шлейф от бяла мъгла и блестящи звезди още се носи по небето в Звездната страна, където Линду го окачила. Но ние на земята наричаме нейното булчинско було Млечен Път.

КРЕДИТ: Превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2019 – Legend of the Milky Way, by Julia Cowles Darrow; Корица: La voie lactée, George Barbier, 1921, експонат в Rijks Museum

Всичкитворби