Леденият крал и удивителните му деца

Много, много отдавна, земите на Северна Европа били едно цяло, но дълбокото море успяло да ги раздели. По онези времена хората все още мислели, че елфите и феите са богове. В тяхна чест строели храмове и им се молели. Във Фризланд, където гордо се издига град Улрум, някога бил домът на Ледения Дух Улер. Оттам дошло и името на този град Улрум – домът на добрия елф Улер.

Улер бил закрилник на децата. Те много го обичали, защото им подарил пързалянето със ски, кънки и шейни. Леденият дух донасял зимата и се наслаждавал на студа. Обичал също и лова. Навлечен в дебели кожи се скитал из хълмовете и горите да търси вълци, мечки, елени или зубри. Бил пазител на стрелците и ловците често му се молели и му носели подаръци. Свещеното дърво на Улер било тис, защото най-добрите лъкове се правели от него. Никой нямал право да го сече без позволението на Улер.

Хората не знаели кой бил бащата на Улер, а и самият той да знаел, не си дал труд да им разкаже. Елфът не бил щедър на благословии, но въпреки това хората ходели в Улрум да търсят помощта му и да се молят за обилни снегове. Защото те донасят добра реколта и храна за идната година. Дебелата покривка бял сняг пази нивите с посеви и Скрежестите Великани не могат да ги заледят. Заради дълбоките зимни снегове, напролет земята става мека. Семената никнат лесно и реколтата е богата.

Когато Улер тръгвал през снеговете на пътешествие или на лов, си слагал снегоходки на краката. Те имали форма на войнишки щитове и затова понякога наричали Улер – бога с щита. За закрила често му се молели хора, които се биели в дуели с мечове и копия, но също войници и ловци, които се нуждаели от много смелост или се захващали с опасни авантюри.

Улер се влюбил в Скади и решил да се ожени. Тази фея била изкусна в лова и харесвала същите неща като самия него – затова никога не се карали. Тя била много силна, обичала да спортува и да преследва дивите животни. Ходела с къса пола, за да може свободно да се движи и да тича. Стремително се носела през хълмове и долини. Била тъй бърза, че хората я сравнявали с поток, който се спуска от планината, скача буйно от височини върху скалите, пени се и пръска по пътя си надолу към низините. Хората нарекли с едно и също име тази фея и водата, защото тъй много си приличали.

Скади била ненагледна хубавица. Нищо чудно, че много богове, елфи и човеци били влюбени в нея. Някои дори твърдят, че преди да се ожени за Улер, тя имала няколко предишни съпрузи. Ако я погледнеш на картинка ще видиш, че е красива и блестяща като самата зима, когато Мразко облече дърветата в бяло и ощипе бузките на момичетата, за да зарозовеят. Скади носела оръжие от бляскава стомана, шлем от сребро, къса бяла пола и бели пухести гамаши. Ботушите ѝ били с цвета на зимата. Освен бляскавата пика имала лък и остри стрели, прибрани в сребърен колчан, препасан през кръста ѝ. Изцяло приличала на самата зима – все едно е оживяла. Харесвала живота в планината, обичала да слуша грохота на водопадите, тътена на срутващите се лавини и се наслаждавала как ветровете стенат в боровите клони. Дори звукът на виещите вълци бил музика за нейните уши. Скади не се страхувала от нищо.

От такъв баща и такава майка, хората очаквали деца, които да приличат на своите родители. Оказало, че всичките деца на Улер и Скади били момичета. Една след друга ги кръстили с имената Айсберг, Студ, Сняг, Преспа, Вихрушка и Снежина – която била най-голямата и силната. Другите били далеч по-нежни и по-податливи на слънцето и вятъра. Те си приличали и хората често ги наричали Белите Сестри.

Момичетата били тъй едри и силни, че ги вземали за великани. Никой не можел да ги укроти и те правели каквото им харесва. Единствено Воден – богът на Слънцето можел да ги спре и усмири. Но през зимата, дори и той се оттеглял примирен. Седем дълги месеца Улер седял на трона на Воден и управлявал живота на земята.

Когато лятото пристигало, Улер отивал заедно с жена си на Северния полюс, или пък се настанявали в къщата си на върха на Алпите. Там ловували и скитали със снегоходките си. Цялото семейство обичало студените места и с тях идвали и дъщерите им. Там живеели щастливо високо над земята.

Всичко вървяло добре, докато момичетата били малки, защото се забавлявали достатъчно с детските игри. Но щом пораснали, главите на родителите се напълнили с притеснения. Когато младите великанки пристигали на гости, започнали бедите в семейството.

Имало един огромен млад елф на име Вуур, който често посещавал шестте дъщери на Улер, от най-малката до най-голямата. Никой не можел да каже в коя от всичките бил влюбен или дори кое от момичетата най-много му се нрави. Не! Дори самите момичета не можели да разберат. Нравът и уменията му не били съвсем ясни, защото често се преобразявал и се появявал на неочаквани места. Знаело се, че върши доста пакости и вероятно се кани да направи още много, защото обичал да руши. Но също често помагал на джуджетата да вършат удивителни дела, та имало полза и от него. Този елф бил пазителят на огъня. Не спрял да ухажва дъщерите дори като настъпил месец май и им гостувал докато накрая лятната горещина не ги стопила във вода и момичетата се слели в едно.

Улер много се ядосал, че младият елф толкова се забавил. Затова накарал Вуур да се ожени за всички едновременно и сестрите взели името Реген.

Родило се детето на Вуур и Реген и се оказало, че по нрав и тяло е точно като тях. Хората в Холандия го нарекли Стоом. Растял тъй бързо и излязъл силен като своите родители. Ставал много лош, ако го затворят и било по-добре и безопасно да го пуснат да се носи във въздуха свободен. Стоом обичал да прави щуротии. В кухнята карал капачето на чайника да подскача и потропва с весел шум. Ако го затворели в кухненска съдина – от глина или стомана все едно, щом я сгреели, я разтрошавал на парчета, за да излезе на свобода. Вземал се за велик певец и издавал приятен звук, ако майка му му позволи да излезе от чучура на къкрещия чайник. Но никога не слушал своите родители. Опитвали да го затворят в какво ли не, но винаги излизал с ужасен шум. В нищо не можел мирно да седи и накрая все изскачал с гръм и трясък.

Понякога Стоом се вмъквал във вътрешностите на земята и се превръщал на поток вода, за да срещне земните огньове, които горят вечно далеч отдолу някъде под нас. Тогава става ужасно земетресение, защото Стоом иска да излезе, а кората на земята се опитва да го задържи и не му позволява да се измъкне. Друг път за забавление Стоом се спуска в кратер на вулкан. Тогава, за да не се задави, планината изхвърля Стоом навън и настава страшна бъркотия на повърхността – хората нарекли това лава. Но се случва Стоом да гостува кротко в кратера и тогава полекичка изтича отвън на струи с пухтене.

Дори когато Скрежко замрази чешмите в къщите, или превърне водата в буркани и шишета в лед, Стоом се държи лошо. Сложат ли замръзнал чайник да се сгрее, ледът на дъното се топи твърде бързо и Стоом изхвърля всичко от съда навън. Често застрашавал живота на човеците и те губели всичко, което притежават.

Дълго време хората не знаели как да се държат с този зловреден елф. Нямало никой на земята, който да се справи с него. Затова го оставяли да върши каквото ще. Но макар че се радвал на номерата си, по свой си начин Стоом винаги зовял човеците да използват силата му правилно и да го впрегнат в колела, защото му харесвало да ги търкаля, и бил готов да бута или управлява, да смъква или вдига, да стърже или помпа, според нуждата, която има.

Ако обаче хората не се държат към него с уважение и не му позволят да излезе след като е свършил работата, Стоом избухва, разпилява и унищожава всичко. Може да го накарат да пее, свисти, пищи, подсвирква и да издава всякакъв вид звуци. Но ако обръчите, които го задържат вътре не са достатъчно здрави, или баща му Воор твърде много се е разгорещил, или майка му не му даде достатъчно да пие, става лошо. Нагорещят ли се до червено железните тръби той изпуска своите нерви и избухва. Не понася повредени или занемарени бойлери нито мързеливи или небрежни пожарникари или инженери.

Но ако е впрегнат правилно и с него се отнасят подобаващо, ако му дадат храна каквато майка му ще му даде и се разгорещи от мърморенето на баща си, Стоом става по-велик от всички елфи и великани на света. Може да управлява параходи, локомотиви, подводници и самолети и да иде толкова надалеч, колкото вълшебния глиган, кон и кораб на Фро. Днес всички са доволни, че Стоом е добър служител и приятел на целия свят.