Лъв и мишка

Живял някога един велик и могъщ лъв. Всеки ден ловувал в планината и всички зверове се страхували от него. Веднъж той срещнал една пантера. Цялата ѝ кожа била раздърпана и раздрана. От многобройните си рани тя била ни жива, ни умряла. Лъвът я попитал:
– Какво се е случило с теб? Кой те нарани така?
Пантерата отвърнала:
– Човекът.
– Какво е това човек?
Пантерата въздъхнала:
– Няма нищо по-лукаво от човека! Пази се никога да не попадаш в ръцете му!

Разгневил се лъвът и тръгнал да търси човека. По пътя срещнал магаре и кон. От устата им стърчали юзди. Лъвът ги попитал:
– Кой ви впрегна така?
Те отвърнали:
– Нашият господар, човекът!
Лъвът се удивил:
– Той по-силен ли е от вас?
А те му отвърнали:
– Няма по-умен от него. Пази се никога да не попадаш в ръцете му!
След срещата с коня и магарето, лъвът още повече се разгневил.

По-нататък срещнал крава и бик. Рогата им били изпилени, ноздрите пробити, а вратовете им били впрегнати в ярем. Лъвът попитал кой ги е подредил така, а те отвърнали, че всичко бил сторил човекът, техният господар.

По-нататък лъвът срещнал един мечок. Ноктите и зъбите му били извадени. Лъвът го попитал:
– Нима човекът е по-силен от тебе?
– Да, по-силен е. Някога човекът ми служеше – носеше ми храна. Но веднъж ми рече: „Твоите нокти са прекалено дълги и пречат да си вземаш лесно храна. Пък и зъбите ти са твърде големи, затова не усещаш вкуса на храната. Позволи ми да ти ги извадя и ще ти нося двойно повече храна!“ Аз се съгласих. Той ги извади, метна пясък в очите ми и избяга. Сега няма с какво да го победя.
Лъвът се разгневил още повече. Разделил се с мечока и продължил да търси човека.

Скоро видял друг лъв. Лапите му били прещипани от разцепения ствол на едно дърво. Плененият звяр виел от болка, ала колкото и да се дърпал, нямало как да се освободи.
Нашият лъв го попитал:
– Как попадна в тази беда? Кой ти стори това?
Пленникът отговорил:
– Човекът. Пази се от него и не му вярвай. Той е много лукав! Пази се да не попаднеш в ръцете му! Веднъж аз срещнах човека и го попитах: „С какво се препитаваш?“, а той ми отвърна: „Аз умея да предпазвам от старост. Ето как правя това – разцепвам ствола на дърво, в което има скрит талисман. Докоснеш ли този талисман – никога няма да умреш!“ Аз му повярвах и тръгнах с него. Той ме доведе до това дърво, разцепи го с клин и ми каза: „Пъхни си тук лапата!“ – и аз го послушах. Ала той изби клина и дървото ми заклещи крака. Щом човекът видя, че вече не мога да му навредя, хвърли шепа пясък в очите ми и избяга.
Побеснял от яд, нашият лъв се заканил:
– Ах ти, човеко, паднеш ли ми, ще ти се отплатя за всички унижения, които причиняваш на животните в моята гора!

И лъвът продължил да търси човека. Но се случило така, че под лапата му попаднало мишле, съвсем слабичко и малко. Лъвът понечил да го лапне, но то се примолило:
– Не ме погубвай, господарю! И да ме изядеш, няма как да се нахраниш. Но пощадиш ли ми живота, все някога ще ти се отплатя със същото. Моля те, не ме убивай и в замяна аз ще те спася от беда.
Лъвът през смях отвърнал на мишлето:
– Че какво можеш да сториш ти за мене? На земята няма никой, който може да ме победи!
Въпреки подигравката, то му обещало:
– Застигнат ли те черни дни, кълна се, че ще те спася от гибел!
Лъвът обърнал всичко на шега и го освободил, защото си помислил: „И да изям мишлето, няма да се заситя!“ – и го пуснал.

Ала един ловец, който обикалял в същата част на гората, бил изкопал яма по пътя на лъва. Могъщото животно паднало в рова и се озовало в ръцете на човека. Той го омотал в мрежа и здраво го завързал с ремъци.

И ето, че сега лъвът – най-могъщото животно в планината – лежал пленен и уплашен. Но съдбата пожелала мишата шега да се окаже истина. В седмия среднощен час мишлето дошло и го попитало:
– Позна ли ме? Аз съм малкото мишле, на което подари живота. Дойдох да ти се отплатя за добрината. Ти попадна в човешки ръце, но аз ще те освободя. Трябва да се отблагодаряваме на онези, които ни сторят добро.

После мишлето започнало да гризе ремъците. Прегризало всички, с които бил овързан лъва и го освободило от мрежата. После то се мушнало в гривата на лъва и той го понесъл навътре в планината.

Представете си само това малко мишле – най-слабичкото създание, а после и лъва – най-силното животно, което живее в планината! Помислете за чудото, което се случило по волята на съдбата!