Кумица Лисица

Живели някога една Кумица Лисица и една Кумица Козица. Лисицата си имала къщурка, наредена със столчета, чашки и чинийки. Накратко – имала си всичко. Но ето че веднъж Кумица Козица отнесла с рогата си лисичата къщурка. Лиса се разплакала.

Видяло я едно куче и излаяло:
– Бау-бау, защо плачеш?
Тя отвърнала през сълзи:
– Кумица Козица ми отнесе къщурката!
– Недей да плачеш. Ще я накарам да ти я върне обратно.
Кучето отишло при козата и рекло:
– Върни на Кума Лиса къщичката.
Козата рекла:
– Аз съм Кумица Козица. Препасала съм остра сабя на една страна, а с моите рога ще те направя на решето.
Щом кучето чуло това, хукнало уплашено през глава.

После минала една овца край лисицата и попитала:
– Бе-е-е, защо плачеш? – и Лиса ѝ разказала същата история.
Овцата отишла при козата и рекла:
– Върни на Кума Лиса къщичката.
Козата отговорила:
– Аз съм Кумица Козица. Препасала съм остра сабя на една страна, а с моите рога ще те направя на решето.
Щом овцата чула това, хукнала уплашено през глава.

Изредили се всички животни, ала козата всички уплашила. Накрая едно мишле попитало лисицата:
– Цър-цър, защо плачеш?
– Кумица Козица ми отнесе къщурката!
– Недей да плачеш. Ще я накарам да ти я върне обратно.
Мишлето отишло при Кумица Козица и рекло:
– Върни на Кума Лиса къщичката.
Козата рекла:
– Аз съм Кумица Козица. Препасала съм остра сабя на една страна, а с моите рога ще те направя на решето.
Ала мишлето отвърнало веднага:
– Аз съм Кум Мишо. Дълго копие нося в ръка. На буен огън ще го нажежа и здраво ще те бодна под опашката!