Басни & Истории за животни

Кума Лиса – овчар

2мин
чете се за

Това, което ще ви разкажа се случило много отдавна. Пък и кой знае – може да се е случило, а може и никога да не е било.

Имало едно време една баба. Имала си тя овчици, козици и две кравички. Но нямало кой да ги пасе. Трябвал ѝ овчар. Тръгнала да търски овчар. Вървяла, вървяла, ето че насреща ѝ се задала мецана.
– Добра среща, бабо, – казала мечката.
– Добра среща, Мецо, – отвърнала бабата.
– Накъде така?
– Остави се Мецо. Нямам си овчар – тръгнах овчар да диря.
– Вземи мен за овчар.
– Но как ще ми събираш стадото?
– Мечката изръмжала, но бабата ѝ казала: „Ех, не те бива.“

И продължила нататък. Вървяла що вървяла, срещнал я Кумчо Вълчо.
– Накъде така, бабо?
– Търся си овчар Кумчо Вълчо.
– Че вземи мен!
– Но как ще ми събираш стадото?
Вълкът взел да вие, но бабата му казала:
– Ех, не те бива!

Тръгнала бабата по-нататък. Насреща ѝ Кума Лиса.
– Накъде така, бабо?
– Търся си овчар, Кума Лисо.
– Овчар ли? Че вземи мен!
– Но как ще ми събираш стадото?
– Дзън-дзън-дрън, – извикала лисицата хем гладко, пък и сладко.
– Добре, ще те взема, – съгласила се бабата.

Натъкмила се лисицата да пасе стадото. Пасла го първия ден – добре го напасла: изяла всичките кози. Пасла го втория ден – излапала всичките овце. Пасла го и третия ден – изяла и двете крави.

Вечерта на третия ден лисицата се върнала при бабата, а тя я пита:
– Че къде е стадото?
– Кожите в реката, а месото в гората, – отговорила Кума Лиса.
Бабата тъкмо биела масло, но го оставила и хукнала да види какво е това чудо. През това време Кума Лиса навряла глава и излочила сметаната.

Върнала се бабата вкъщи и какво да види – и каймакът го няма! Че като се ядосала – грабнала бухалката и погнала лисицата, но не могла да я стигне. Хвърлила бухалката след нея, но само опръскала опашката ѝ в бяло от сметаната.

Казват, че оттогава крайчецът на опашката ѝ е винаги бял.

Лисица, R.H. Porter 1890

ПРИКАЗКАТА е публикувана във в.Поточе, бр. 2, 1927, КОРИЦА: E. Ille, 1843 – ca. 1920, Rijks Museum

Всичкитворби