Басни & Истории за животни

Лисугерът пастир

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

Живяла някога една възрастна жена, която тръгнала да търси пастир за своето стадо. Вървяла, вървяла и по пътя в гората срещнала един мечок.
– Жено, накъде си се запътила? – попитал мечокът.
– Търся си пастир за моите животни, – отвърнала тя.
– Вземи ме! Много ме бива за пастир! – похвалил се мечокът.
– Добре, – съгласила се жената, – а как ще сбираш стадото, когато стане време да го водиш у дома?
– С пълно гърло ще му изрева „Оу-оу-оуу!

При този страшен рев жената толкова се стреснала, че си запушила ушите и рекла:
– Не, не! Така не е добре! Вместо да сбереш животните, ще ги уплашиш и ще се разбягат на всички страни!
След тези думи продължила пътя си нататък.

И ето – срещнала вълка.
– Как си, жено, какво правиш? Какво дириш в гората? – попитал вълкът.
– Трябва ми пастир за моите животни, но не мога да намеря – отвърнала жената.
– О, аз съм надарен пастир! Вземи ме мене! – възкликнал вълкът.

– Така ли! Разбира се, че ще те взема! – се зарадвала жената. – Но как ще сбереш стадото, щом стане време да го прибереш от паша?
– Ще изрева така „Ау-ау-ауу“!
– А, не, не! – подскочила жената. – Няма никога да събереш животните по този начин!

Продължила нататък и срещнала един лисугер.
– Лельо, добър ден! – поздравил я той. – Накъде си се запътила?
– Търся си пастир за стадото. Мечокът и вълкът пожелаха да ги взема, ама и двамата реват така ужасно, че ще ми изплашат стадото до смърт!
– Лельо, вземи ме за пастир. Ще ги сбирам с моя благ гласец – като него няма втори в гората.
– И как ще го направиш? – попитала жената.

– Ами хей така:

Хей козлета, хей овчици,
спряха песни всички птици.
Пада мрак навън, дзън-дзън!
Време е за сън, дзън-дзън!

– Ех, че хубаво! – възкликнала жената. – Наистина те бива за пастир!

И така, лисугерът го взели за пастир.

Пасъл животните първият ден, та изял и козите и овцете. На втория ден излапал прасетата – от най-малкото до най-голямото. На третия ден изял всичките крави, бикове и телета.

Привечер лисугерът се върнал в стопанството. Жената тъкмо биела масло и щом го видяла, попитала:
– Къде е стадото?
– Рогата – в потока, копитата – в дерето, – отвърнала той.
„Бре, какво ли значи това?“ – се зачудила стопанката. – „Я да си видя животните!“

Ала щом обърнала гръб, лисугерът излапал и маслото. Останала само мъничко сметана на дъното на чутурата.

Върнала се жената и какво да види! Маслото го няма, а пастирът си облизва мустаците!
Щом лисугерът забелязал жената, хукнал да бяга. Ядосана, стопанката грабнала чутурата, плиснала сметаната по него и оцапала края на лисичата опашка.

Та оттогава върховете на лисичите опашки са бели!

КРЕДИТ: „The fox as a shepherd“ – Asbjørnsen and Moe’s „Norske folkeeventyr“ (Norwegian folk tales, 1841-1844); КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick Tales of wise and foolish animals, Frederick A. Stokes Company 1928, Library of Congress Catalog Number: 69-17674

ЛЮБОПИТНО: За пръв път приказката е публикувана на български език във в.Поточе, бр.2, 1927 под името „Кума Лиса овчар“.

prikazki.eu