Битови приказки

Кум и кумица

2мин
чете се за

Кумът живеел в едно село, а кумецът и кумицата – в друго. Веднаж кумът пътувал по работа, и му се отдало случай да гостува на кумеца си. Но се случило така, че кумецът също не бил в селото. Кумицата сама посрещнала кума. Тя знаела, че трябва сърдечно да го посрещне и богато да го нагости, защото кумът е пръв роднина.

Въвела го вкъщи, разпитала го за едно-друго и го оставила да си почине, а тя започнала да готви. Денят бил петък, но жената карала без ред и в работата и в яденето, та не помислила дали блажно или постно тpябвало да сготви. Замесила прясна пита и заклала една кокошка. Когато питата се изпекла, и кокошката сварила, кумицата сложила софрата и поканила кума си. Седнали да се хранят. Тя започнала, без да чака първо кумът ѝ да захване и яла без да го погледне. Яла и си сипвала, яла и си сипвала, докато се свършила всичката гостба. Кумът ял само хляб, защото постел.

Накрая в паницата останали две късчета. Едва тогава тя се сетила да погледне кума си.
— Вземи, куме, ти това парче и аз това ! – рекла и побутнала едното късче към него, а другото набола на вилицата си.
— Благодаря, – отвърнал той, – но днес е петък, а u нe ми се яде блажно.
— У-у, куме! Нима аз сама изядох цяла кокошка? – извикала тя, посрамена и зачервена.
— Не, ти отопи чорбицата, а кокошката хвръкна и излетя през комина.
— Бре куме, може ли варена кокошка да хвръкне?
— Може, може, и то често се случва, когато срамежлива кумица гощава кума си.
— Наистина, куме, да знаеш, колко ме беше срам, когато те видях, че идваш!
— Да, да, кумице, видях, че много те е срам, защото не вдигна глава да ме погледнеш, докато не се наяде.

ПУБЛИКАЦИЯ: в. Славейче, бр.35, 1907 под псевдоним Нанин, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова

ТворбиДядо Благо