Вълшебни приказки

Крузимюгели

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

Живял някога един крал, който пожелал да се ожени, но решил, че съпругата му трябва да има блестящи черни очи и коси. За него нямало значение дали жена му ще е знатна или с прост произход, затова обявил, че всички девойки, които отговарят на условията, трябва да се явят пред него.

Изредили се стотици, ала на едни косите не били достатъчно черни, други пък били с перуки. На всички до една все нещо не достигало.

По същото време пристигнал един въглищар с дъщеря си. Тя забелязала тълпата пред двореца и попитала баща си какво става. Той отвърнал, че кралят иска да се ожени за девойка с черна коса и очи, но досега ни една не излязла такава, каквато кралят желае.

Въглищарската дъщеря притежавала и двете, затова попитала:
– Може ли и аз да ида?
Но баща ѝ отговорил:
– Струва ми се глупаво да се надяваш, че кралят може да те вземе за жена.
Тя отвърнала, че иска да иде, за да разгледа поне малко замъка. Баща ѝ приел и тя тръгнала.

По пътя срещнала дребно човече, което ѝ викнало:
– Хей, моме, какво ще ми дадеш ако те направя кралица?
– Ех, дребосъко, какво да ти дам? Та аз нямам нищичко – отвърнала тя.
Но джуджето продължило:
– Ще станеш кралица, но трябва до края на третата година да помниш, че се казвам Крузимюгели. Забравиш ли – ще станеш моя.
– Ех, ако стига това, съм съгласна – отвърнала тя и хукнала към двореца, без повече да мисли за джуджето. А то гледало след нея и радостно потривало ръце.

Щом кралят погледнал девойката, веднага я избрал за своя кралица, защото косата ѝ блестяла, а очите ѝ хвърляли черни искри. Вдигнали сватба и заживели много щастливо.

Кралицата почти била забравила, че краят на трите години наближава, а когато се сетила – ах, ужас! Колкото и да се напъвала, не могла да си спомни името на джуджето! Натъжила се ужасно и по цял ден само плачела. Кралят, който много я обичал, за да я развесели, организирал пищни тържества, ала нищо не помагало. Всеки път, когато я питал защо е толкова тъжна, тя отвръщала, че не може да му каже.

Един ден кралският ловец обикалял из гората да търси дивеч за кралската трапеза. В най-тъмните дебри видял едно джудже, което си било наклало огън, подскачало около кладата със злобна радост и пеело:

Ех, че радост ме споходи,
името ми тя забрави!
Утре малкия Крузимюгели
здраво ще я подреди!

Ловецът послушал, погледал, а после тръгнал да се прибира. В кралската градина забелязал кралицата да се разхожда, потънала в тъга. За да я развесели, той веднага ѝ разказал приключението си в гората. Щом чула името Крузимюгели, грейнала от радост, защото утрешният ден бил последният от тригодишния срок – джуджето щяло да се появи.

„Е, кралице, помниш ли ми името?“

На следващия ден то пристигнало и попитало:
– Е, кралице, помниш ли ми името? Имаш право на три опита и ако не успееш, ставаш моя.
Кралицата отвърнала:
– Струва ми се, че е Щефел.
Щом джуджето чуло това, подскочило от радост и с все сила се провикнало:
– Не улучи!
Тогава кралицата рекла:
– Тогава е Байтл.
Той пак подскочил и извикал:
– Не улучи!
Накрая кралицата казала безгрижно:
– Тогава е Крузимюгели.
Щом чуло това, без дума да продума, то изпукало и изхвърчало навън през стената. А дупката, която останала от него в стената, никой никога не успял да запуши.

Кралицата и нейният съпруг живели дълго и щастливо.

КРЕДИТ: „Kruzimügeli“, приказка от област Форарлберг, Austrian Fairy Tales and Legends, ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА&ИЛЮСТРАЦИЯ: „Little fairy tales“, корица – 1902 McLoughlin Bros.;

ЛЮБОПИТНО: Името на джуджето „Крузимюгели“ в превод от австрийски диалект означава „Проклети турци“.

prikazki.eu