Живял някога един човек, който имал чудно хубава крава. Животното давало двойно повече мляко от всички останали. Но стопанинът бил алчен, все не му стигало, пък и не се срамял да лъже хората. Ден след ден доливал вода, продавал разреденото мляко и се радвал на нечестно изкараните грошове.
Ала един ден небето страховито притъмняло, загърмяло и затрещяло. Изсипал се проливен дъжд, придошла реката и за беда отнесла неговата най-хубава крава.
От мъка по изгубеното добиче клетникът място не можел да си намери. Щурал се из дома и кършел ръце в отчаяние. А децата, за да утешат горкия си баща, му казали:
– Тате, тате, не тъгувай! Цялата вода, дето сипваше в млякото, отведнъж придойде и отнесе хубавата ни крава.
Засрамил се човекът, най-сетне се разкаял за алчността си и не посмял никога повече да мами хората.
КРЕДИТ: По арабската приказка „Кравата на нечестния търговец, арабска приказка“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
