Кралят на птиците

Някога и птиците, като всички четириноги, били управлявани от лъва, но един ден започнали да недоволстват от неговата власт и решили да си изберат свой крал. Всичко започнало заради една идея на орела. Един ден кацнал да си почине на величествената скала близо до гнездото си. Наслаждавал се на ширналата се под него равнина, но внезапно мярнал лъва, дребен като мишка да се промъква зад едно изсъхнало дърво.
– Ах ти, земно същество! – казал си орелът с презрение. – Кой си ти, че да управляваш птиците! Да стоиш над нас, които се издигаме високо в простора пред лицето на самото слънце! Най-величественият всред всички птици трябва да стане крал и опредено това съм аз!

С тези мисли в главата, орелът разтворил крила и полетял нагоре към синьото небе, а после стремително се спуснал към лъва и метнал пясък в очите му с пронизващ непокорен крясък. Така обявил птичия народ за независим. После разпратил глашатаи навред да свикат всички птици, за да осъществи докрай плана си.

Неописуема вихрушка вдигнали с криле пернатите, когато пристигнали на птичето събрание! От тях небето страшно причерняло. Долу на земята животните решили, че се задава страховита буря и до едно се изпокрили по бърлогите и дупките си. От север, юг, от изток и от запад, над планини и равнини се стекли птици от всякакви породи и размери – от мъничко колибри до кондор и лешояд. Щраусът напуснал палещата равнина, където обичал да тича и приплясква глупаво с крилете си и понеже не можел да лети, хукнал към мястото на срещата. Долетели всички птици от тропическите ширини и заблещукали като живи диаманти по дърветата в зеленикавата горска светлина. Събрали се пингвините и морелетниците от арктическите ледове, долетели кормораните и чайките и всички други морски птици. Няма да изброявам повече, защото ще запълня страниците с имена на птици, без дори да мога да разкажа цялата история.

Хвърчали птиците и всяка издавала свойте звуци, така че от викове и крясъци, свирукане, чуруликане, цвърчене и писукане, въздухът се изпълнил с могъщ тътен, който отекнал до всички краища на този свят.

Щом всички се събрали, орелът се обърнал към цялото събрание с тези думи:
– Чуйте братя мои! – казал той. – Призовах ви тук, за да си избереме крал, защото лъвът не ни подхожда. Това приземно същество не може да царува над свободния народ на птиците. Ние сме от виден сой и стоим над другите животни, заради умението да летим. Затова предлагам короната да се присъди на онзи от нас, който владее силата до край. Какво ще кажете? Съгласни ли сте да проверим кой ще се издигне в небето най-високо и да го провъзгласим за крал?

Несвързан хор от крясъци бил отговорът на въпроса му – птиците говорели една през друга.
– Колко струва полетът, сравнен с песен? – питал славеят. – Нека най-добрият певец сред нас да изберем за крал.
Канарчето, косът и дроздът веднага подкрепили славея, но се разнесли протестни викове:
– Красотата, красотата! – крещял паунът. – Ето по какво трябва да се мерим! Царят трябва да изглежда великолепно и да е облечен в разкошни дрехи! – И след тези думи разперил великолепната си опашка.
– Не, мъдростта трябва да възтържествува! – надуто клюкал пуякът, а лицето му съвсем почервеняло, докато възбудено подскачал напред назад.
– Какво ще кажеш, братко? – попитал той петела. – Имаме ли вече споразумение?
– Натруфена премяно! – вбесен изкрякал щраусът. – Нашият крал да не би да е за гледане?! Няма ли да върши нищо друго, освен по цял ден да чурулика тъпи песни? Що се отнася до критерия аз разбрах, че крилата ми са твърде малки и отдавна се отказах от летенето. Моето мнение е, че трябва да изберем краля чрез състезание с надбягване!

И така, птиците продължили да се карат и да спорят, докато накрая орелът призовал за тишина. Отново се обърнал към цялото събрание и настоял да се придържат към неговия план. Кратката му реч била сурова и заплашителна и понеже всички птици се страхували от извития му клюн и острите му нокти, не се чули други възражения.

Съгласили се, че състезанието трябва да се проведе веднага и петелът бил избран да подаде сигнал за старт. Горд от оказаната чест, орелът заел позиция на малък тревист хълм и приемайки, че всички са готови, издал силен и призоваващ вик. Чул се шум, сякаш духнал мощен вятър, когато всички птици полетели. Орелът стоял на мястото си и гледал на другите с презрение. Толкова бил убеден в способността си да ги надлети, че им оставил повече от пет минути преднина. После, бавно и спокойно разперил криле и се понесъл. Извисявал се нагоре, нагоре и нагоре. Скоро задминал последните в тълпата, пресякал бързо гъстото множество и скоро надлетял и първия летец от всички.

Продължавал да се издига все по-високо и по-високо, завладян от екстаз заради своята сила и мощ. Птиците под него изостанали под облаците. Той отпуснал неподвижно разперените си криле, защото усещал вече лека умора от летенето.

Изведнъж дочул над себе си тъничко чик-чик-чик, погледнал нагоре и изумен видял над главата си, едно златоглаво кралче – една от най-дребните птички да лети над него.
– Аз те надлетях. Аз съм крал! Аз съм крал! – чуруликало птичето и пърхало от радост.
– Ей сега ще видим – казал орелът с усмивка и отново силно заудрял криле, за да се издигне още повече.

След пет минути той поспрял, само за да чуе, че кралчето отново чурулика весело над него. Орелът много се напъвал, но не успял да надмине малкото птиче. Накрая, капнал от умора, се видял принуден да спре състезанието и да се спусне оклюмал на земята.

А как успяло дребничкото кралче, което хич не е добър летец, да победи могъщия орел? С много простичка измама! Щом орелът полетял, кралчето неусетно кацнало на гърба му. Там стояло вкопчено, докато орелът не спрял да маха с криле, после било лесна работа да литне само метър два над главата на орела. Когато орелът отново полетял, кралчето пак заело мястото си на гърба му и това продължило толкова дълго, че накрая орелът съвсем се изтощил.

Въпреки че никой не се досетил за измамата, всички птици били страшно възмутени, щом чули кралчето да обявява, че е победител в състезанието.
– Ти крал! – викали му те. – Толкова нищожно кралче като теб! За нас ще е позор да те търпим. По-добре е лъв да ни управлява. Той поне има величествена стойка и достойнство. Ти нямаш ни приличие, ни мъдрост, нито сила, нито красота. Махай ни се от очите преди да те разкъсаме на парчета!

Но кралчето било наперено, колкото си щете. Литнало към едно дърво и кацнало така, че да се разположи над всички най-високо. Надуто ги погледнало отгоре, врътнало главичка на една страна и зацвърчало:
– Аз съм крал! Аз съм крал! Поклонете ми се, подчинете ми се всички!

Отвсякъде се разнесли гневни крясъци.
– Убийте го! Убийте го! – кряскал ястребът. – Разкъсайте го на парчета!
– Ще ти се наложи първо да ме хванеш! – изцвърчало кралчето отгоре, но щом ястребът се хвърлил срещу него, на секундата се скрило в една дупка на дървото, която била тъй мъничка, че никой не успял да го докопа. Скрито в безопасното убежище, то продължило с презрение да овиква птиците, раздавало команди и настоявало, че е техен владетел.

Какво можели да сторят? Никой не успял да измъкне кралчето, но всички настоявали за сурово наказание заради нечуваното му безочие. Провели съвещание и избрали бухалът да пази входа на дупчицата, където наглецът бил сврян.
– Рано или късно – казал орелът – ще излезе за храна и тогава ще го хванем. Ако пък остане там, където е сега, така да бъде – каквото и да стане, желанието ни ще се сбъдне.

И така, бухалът застанал на пост пред дървото. Останалите птици му дали строги инструкции да не позволява на кралчето да избяга и отлетели. През целия ден бухалът бдял прилежно. Сто пъти кралчето надничало от дупката си, но той внимавал и зорко го следял. Дошла нощта, гората се смълчала, но бухалът оставал буден – час след час наблюдавал с немигащи очи дървото. Но най-накрая призори прилежността му се пропукала. Главата му се отпуснала на гърдите и скоро той заспал дълбоко. Едва затворил очи и хоп! Кралчето като стрела изхвърчало от дупката и в миг изчезнало между дърветата.

На сутринта птиците се върнали и много се ядосали, когато разбрали, че затворникът е избягал. Оттогава птиците преследват бухала, където успеят да го видят, защото още са му ядосани. За да се предпази от гнева им, той се крие денем и излиза нощем, когато всички други птици спят.

Колкото до дребния хитрец и до днес му викат Кралчето, Малко Кралче или Златоглаво Кралче заради златната корона на главата му.