Кралицата от Многоцветната зала

Ден след ден слънцето огрява онази вековна зелена гора, чиито най-могъщи дървета от незнайни времена гният на океанското дъно – там, където най-добрите корабни мачти намират гроба си.

Веднъж, много, много отдавна, докато лъчите на слънцето отпочивали по горските върхари, славният Фин, синът на Коул, препускал в сенките долу. Той търсел своите воини, които бил изпреварил докато ловували.

Щом излязъл на една горска поляна, той надул ловджийския си рог с чист и силен звук. Ослушал се, но сред хълмовете само ехото отвърнало на неговия зов, нямало никой друг. Продължил да язди и да надува рога, но резултатът бил един и същ.

Гората лека-полека се разредила и пред него се ширнала равнина с тъй зелена трева, сякаш била изумрудена. В далечния край на полегатия склон се виждал морският бряг, а океанът се издигал като стена от сапфир чак до хоризонта.

По брега се движели хора. Той решил, че са неговите воини и като вихър се спуснал надолу към тях. Щом приближил, видял, че са дванайсетима, които играят на топка. По мощните удари на играчите разбрал, че това са дванайсетте сина на Бор Скулог, защото никой друг не можел да изпрати толкова далече и високо топката. Ударите им били могъщи, а спуснели ли се след топката, надбягвали и вятъра.

Когато Фин дръпнал юздата и скочил от коня, те спрели играта. Приближили и го приветствали гръмко като защитник на слабите и пазител на зеления остров от белоликите странници.

Той отвърнал на поздрава и братята му предложили да поиграе с тях, ако му е приятно.
– Фин, сине на Коул – рекъл най-големият брат, – вземи моя коман и заличи нашата надменност и гордост, защото се готвим за голямото състезание.
Фин поел в ръка комана и го огледал:
– Май няма да мога с тази играчка – отвърнал Фин. – Замахна ли, ще се счупи още с първия удар.
– Нищо не бива да се изпречва на пътя ти – засмял се вторият брат. – Само почакай!
Той се привел и заровил с ръце из остриетата на трева – намерил стрък коприва и я изтръгнал с все корени. Прошепнал над копривата заклинание, прехвърлил я три пъти от ръка на ръка и хоп!, тя се превърнала в огромен коман, точно по мярка за ръката на Фин, синът на Коул.

Братята се смаяли от мощните удари на Фин. Всяка топка почти изчезвала в небето и тупвала в далечината. Ала бързоногите синове на Бор Скулог всеки път я спасявали.

Накрая Фин запретнал ръкави и така халосал топката, че тя се изгубила от поглед. Нито я видели как излита, нито как пада. Братята стояли без да мърдат и се гледали в захлас.
– Кълна се – викнал накрая най-големият брат, – чак сега видях как се играе тази игра.

Докато приказвали, откъм морето се разнесъл глас, който ги поздравил. Обърнали се и видели, че пристига малка лодка. Щом докоснала брега, един човек скочил на земята и забързал към тях.

– Привет, Фин, сине на Коул! – провикнал се той. – Макар и да не знаеш кой съм, аз те познавам. Моята господарката, лейди Скиана Бриака, кралицата на Многоцветната зала, иска да ти възложи задача. Побързай, тя те очаква на нейния остров. Ръката на Ушатата Вещица е надвиснала над главата ѝ и тя те моли за помощ.
– Знам я тази злосторница – отвърнал Фин. – Премъдрата Сьомга, която излиза над вълните, ми вдъхва познание и научавам всичко, което се случва по островите. Боя се, че усилията ми срещу магии ще са напусти, но въпреки това ще опитам. Ще избера трима от синовете на Бор Скулог и ти ще ни заведеш до вашия остров.
– Но, преславни вожде, ти нямаш лодка, а тази, освен мене, побира само един.
– Ти не бери грижа – отвърнал Фин. – Ще намеря лодка за нас четиримата и ще те последваме.

Огледал внимателно братя и посочил тримата, които му трябвали – Клуас, Груна и Бекюнак. После счупил две вейки от вещерската леска, която растяла наблизо и всички тръгнали към брега. Там Фин издигнал с ръце клонките над водата. Едната в миг се превърнала в лодка, а другата в мачта с платна. Той скочил вътре и тримата го последвали. Скоро се понесли над вълните след лодката на чужденеца.

Дълго плавали, докато пристигнат до острова на кралицата на Многоцветната зала. Преминали край високи мрачни скали и влезли в тихо пристанище, където закотвили лодката и я завързали на висок стълб. Запечатали възела с вълшебен печат, който щял да пази една година никой, освен тях, да не може да развърже лодката, защото не знаели колко дълго ще останат. После поели към палата.

Посрещнали ги с радост, почести и щедро гостоприемство. Щом пийнали и похапнали, кралицата въвела четиримата гости в голямата зала, украсена като дъга. Таванът бил изрисуван в седемте цвята на дъгата, в техния естествен ред. Стените били оцветени по същия начин и даже килимът бил седемцветен, за да подхожда на стаята. И самата дъга да била в стаята, нямало да бъде тъй прекрасно. Това била Пъстроцветната зала!

Кралицата хванала Фин за ръка, повела го към ъгъла и спряла до мъничка люлка, в която спяло дете.
– Имах три деца – подхванала тя, докато Фин и останалите наобиколили люлката. – Щом най-голямото навърши година, Ушатата Вещица го отвлече. Когато второто стана на година, ме сполетя същата съдба. Това е най-малкото ми детенце, което днес изпълва година. Вчера се разболя и се страхувам, че и него ще загубя така. Нощес вещицата със сигурност ще отмъкне детето ми, освен ако не ѝ попречите.
– Не бой се, прекрасна кралице – отвърнал Фин, – ще дадем всичко от себе си. Позволи ни да останем тук, ще бдим над детето и никой няма да го докосне. Ако изобщо е възможно вещицата да бъде заловена, ние ще успеем. Твърде дълго тя вилнее над тези земи.

Кралицата благодарила и се оттеглила. Скоро слънцето се спуснало и когато детето заспало, а сенките се струпали, Фин и тримата братя поставили часовой в Многоцветната зала. Скоро влезли кралските слуги и им поднесли медовина, датска бира, метèглин и сладкиши. Докато четиримата пийвали и хапвали, слугите донесли шахматна дъска. Груна и Бекюнак седнали да играят, а Фин и Клуас гледали отстрани.

Шахматистите потънали в играта, другите двама пазели и наблюдавали. Към полунощ Фин забелязал как главата на Клуас клюма на гърдите му – обладал го свръхестествен сън. Три пъти Клуас се напъвал да се надигне, но и трите пъти заспивал отново дълбоко.
– Клуас, събуди се! – развикал се Груна, докато Бекюнак обмислял своя следващ ход. – Събуди се! Трябва да спазим своя обет.
Клуас се надигнал:
– Да, да – замърморил той, – трябва да спазим своя обет.
А после главата му пак се отпуснала и станал пак жертва на свръхестествения сън.
– Остави го – обдил се Фин. – Аз ще пазя сам.
И двамата братя продължили играта на шах.

Внезапно през спалнята повял мразовит вятър. Огънят заискрил в огнището, пламъкът на свещите помръкнал, а детето се раздвижило и простенало в люлката.
– Я вижте! – прошепнал Фин с дрезгав глас, като кимнал към огнището.
Те се обърнали натам. От комина се спуснала дълга, съсухрена ръка и посегнала към люлката. Тъкмо да сграбчи детето, когато Фин скочил и я сграбчил в железен захват.

Завихрила се яростна битка, защото Фин здраво стискал ръката на вещицата. Тъй здраво държал, че в бесните си опити да се отскубне, вещицата паднала през комина, претърколила се през стаята, и с другата си ръка фраснала Фин по главата. Той паднал в несвяст, а тя се строполила върху него и останала да лежи там, с откъсната ръка и цялата обляна в кръв.

Втурнали се Груна и Бекюнак да помогнат на Фин, като мислели вещицата за умряла. Издърпали го и успели да го свестят. Но когато се обърнали да видят вещицата, и тя и детето вече ги нямало.

Скочили на крака и грубо разбудили Клуас, но той веднага отново заспал.
– Какво ще правим? – завайкали се двамата братя.
– Тръгвайте с мен! – заявил той. – Тръгвайте накъдето ви водя. Груна, вземи си лъка и стрелите. Бекюнак, навържи си въжето на възли, за да става на стълба. Тръгвайте с мен. Клуас ще оставим да спи тук – той не е в тялото си, духът му е с нас и без него няма да успеем да се справим.

Грабнал Груна лъка и стрелите, Бекюнак навързал въжето. Тримата оставили тялото на Клуас като мъртво дърво и тръгнали да дирят вещицата.

Излезли на морския бряг и отвързали лодката си. Скоро излезли от пристанището и преминали край мрачните високи скали. Литнал пред тях духа на спящия Клуас и те поели след него в открито море, бутани от свежия бриз. Духът-светлина се носел над вълните и показвал посоката.

Два часа преди зазоряване те съзрели на един остров кулата на вещицата. От нея лъчала мъждива, алена светлина и понеже кулата се въртяла около себе си, пламъкът осветявал кърваво колело в морето, което се откроявало ярко в непрогледната нощна тъма.

Приближили още по-близо. Фин се изправил в лодката и запял магични заклинания, вдигнал ръцете си и пак ги отпуснал с изпънати пръсти и длани, обърнати навътре. После с яростен вик призовал съня да се спусне над вероломната вещица.

Едва викът му заглъхнал и червената светлина спряла да се върти и замряла в мъждив блясък. Щом лодката ударила брега, Фин накарал Бекюнак да метне въжето си към върха на кулата.

Скоро въжената примка се закачила и се стегнала здраво. В следния миг като див планински рис Бекюнак се закатерил нагоре. Фин и Груна го последвали, а духът на Клуас напътствал всяко тяхно движение.

Те достигнали един прозорец на кулата и успели да влязат. Тримата тръгнали по мъжделивата алена светлина – обходили стая след стая и накрая се спрели пред една врата, под чийто праг светело ярко. Тримата нахълтали вътре, но при гледката, която се открила вътре, те се заковали от изумление.

На пода лежала вещицата, потънала в магичен сън. От рамото, където до скоро била ръката ѝ, шуртяла кръв, а край нея горко плачели трите дечица на кралицата.

Фин се привел, отдръпнал ги встрани и ги погалил. После гушнал най-малкото до гърдите си, рекъл на Груна и Бекюнак да взимат другите две и тръгнали обратно към прозореца.

Скоро всички слезли по въжената стълба и забързали към лодката. Но щом напуснали острова, магията на Фин паднала и проклятието се освободило. Кулата със своето колело червена светлина се завъртяла отново и над водите се разнесли яростните викове на вещицата – виела от болка и бяс заради раната и че децата ги няма. Лудешките крясъци на омраза, болка и яд ги блъскали като прибой. Погледнали назад и видели как тъмната ѝ сянка се плъзга по кулата като гнусна гадина. Тя стъпила долу и забързала към морския бряг. За миг изглеждало, че лодката ѝ я няма, но след минута вече ги преследвала – все по-бързо и по-бързо се носела по вълните към тях.
– Бързо! – извикал Фин на Груна. – Опъни тетивата на лъка чак до ухото си. Не бой се, че ще пропуснеш, духът на спящия Клуас те води.
Груна поставил стрела на лъка и опънал тетивата чак до ухото си. Фин издигнал ръце и изстрелял от върха на разтворените си пръсти живи светкавици по морската повърхност, а стрелата засвистяла и зафучала напред.

Разнесъл се страховит вик над водата. Вещицата, простреляна в сърцето, замахнала бясно с ръце, паднала от лодката си и потънала в морето.

Фин спуснал надолу ръце и в същия миг над морето настанала непрогледна тъма – били спасени от кървавата светлина, която танцувала и пулсирала там, където била потънала вещицата. Героите поели към острова на кралицата.

Наближили пристанището и видели, че множество хора ги очакват с факли в ръце. Щом стъпили на земята с трите деца на ръце, хората надали могъщо ура! Кралицата чула приветствието и забързала да посрещне героите.

Неописуема била радостта на кралицата, когато поела от ръцете на Фин трите си дечица отново. Обсипала героите с благословии и ги веселила цяла година. Оттогава досега всяка година на този ден, тя изпращала подарък за героите една лодка, натоварена със злато и сребро, щитове и шлемове, шахматни дъски и разкошни плащове, защото „Този подвиг не бива да бъде забравен“.

Една пролетна сутрин Фин, синът на Коул, обходил своите цветни и овощни градини и насъбрал цветя и клонки от плодните дървета. Слязъл с огромния букет до морския бряг, вдигнал го над вълните и изрекъл заклинание. В миг наръча се превърнал в малка спретната платноходка.

Той скочил пъргаво вътре и поел курс към острова на кралицата от Многоцветната зала. И както плавал над вълните, мачтата започнала да напъпва и скоро по нея се показали зелени листенца, цялата лодка се раззеленила и като изумруд засияла под слънцето.

Когато наближила острова, лодката се покрила с цветни пъпки, по мачтата разцъфтели цветове, а платната обрасли с лози. Когато преминал край мрачните скали и влязъл в пристанището, кралските пазачи забелязали една разкошна лодка, покрита цялата с летни цветя, а от мачтата се разпростирали клони, натежали от сочни плодове.

Когато платноходката спряла в пристанището, Фин скочил на брега и накарал посрещачите да оберат цветята и плодовете и да ги занесат на своята кралица.

Лейди Бриака оценила дара на Фин повече от всичко, което някога била получавала, защото бил толкова прекрасен, пък и нали кралицата била жена, а жените обичат красотата повече от всичко друго на света.

А Клуас, спящия – той какво получил? Той нищо не поискал и никой не знае какво е получил. И все пак се знае, че в Земята на Дълбокия Сън чакат несънувани награди онзи, който се събуди.