Битови приказки

Който не работи, не трябва да яде

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Живяла в едно село чудно хубава мома, която се казвала Богданка. Момичето било едничко на майка и баща и от криворазбрана обич родителите непрестанно му угаждали и не го научили да се труди. Майката шетала, чистела и готвела, а Богданка се излежавала по цял ден и нищо не подхващала.

Когато девойката пораснала, започнали да я искат за снаха, а майката отвръщала на всички:
– Галена е нашата Богданка, не е създадена за работа!
Щом чуели това, сватовете се разотивали.

Веднъж пристигнал един старец и казал:
– Чух, че имате хубава мома, дойдох да я искам за снаха.
Майката отново отговорила:
– Много галена е нашата Богданка! Тя не е създадена за работа.
– Така да е – отвърнал старецът. – У дома никой никого не кара да работи. Само който пожелае, той се труди. Който не – оставяме го така да си седи.
След седмица-две вдигнали сватбата.

На сутринта след сватбата всички в къщата се заловили за ежедневната си работа. Младоженката се пременила, приседнала и нищо не докосвала. Дошло време за обяд и всички се събрали около трапезата. Богданка чакала да я поканят. Другите две снахи в семейството наредили масата и подали на стареца една голяма пита хляб. Той разчупил хляба и подал парче на всеки, който седял на трапезата.
– Ами Богданка? – попитала свекървата.
– Тя не е гладна – отвърнал мъжът ѝ. – Когато човек не работи, няма нужда от хляб.

Следобед всички продължили да се трудят, а булката останала да си седи. Станало време за вечеря и пак подали пита хляб на стареца. Той я разчупил и раздал както преди.
– Ами Богданка? – попитала свекървата.
– Тя не е гладна – отвърнал отново старецът. – Който не работи, не огладнява.

Вечеряли, поприказвали кой какво ще прави сутринта, легнали и скоро заспали.

Легнала и Богданка. Но спи ли се на празен стомах?! Едва дочакала зората. Измъкнала се тихо от леглото, измила си очите, издоила кравите и изкарала телците. Станали и другите. Щом видели колко работа е свършила новата невеста, се усмихнали радостно.

На обяд Богданка наредила масата и седнала с другите. Старецът разчупил питата, подал ѝ най-голямото парче и рекъл:
– Ти днес се труди повече от всички и достойно заслужи своя залък. Ето и на тебе хляб.
От този ден нататък Богданка работела усърдно.

Изтекли две-три седмици и една неделя пристигнали родителите ѝ на гости. Зарадвани на скъпите гости, всички излезли на да ги посрещнат. Богданка припнала пред всички, разтворила широко портите и се провикнала:
– Мамо! Тате! Бързо слизайте от каруцата и се залавяйте на работа! Тук не е като у нас – тук, който не работи, не му дават да яде!

КРЕДИТ: преразказ на Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021; по „Мома Богданка“, българска народна приказка, „Весели народни приказки“, 1974 НМ;

prikazki.eu