Живял някога един цар. Никой не можел да се мери с него по могъщество и богатство. Ала царят се мислел и за най-умният в целия свят. Затова наредил на глашатаите си да разгласят, че ще дари златна колесница на онзи, който го надхитри.
Стекли се от всички краища на царството учени и неучени, млади и стари, бедни и богати. Много хора чакали пред царските палати. Всеки искал да надхитри царя. От една врата влизали – от друга излизали. Изредили се всички, но никой не успял. Последен се явил един циганин. Той носел на гърба си голяма глинена делва.
Царят го приел и шеговито попитал:
– Защо носиш тази делва, манго? Да не мислиш, че много умно си направил?
– Царю честити – казал циганинът, – не съм дошъл да лъжа и хитрувам. Сега ми се отдаде случай да дойда и ти кажа, че си ми длъжник от старо време. Навремето твоят дядо бил много беден, а моя дядо, както се казва – с лопата си ринел жълтиците. Потрябвали на дядо ти пари и поискал от дядо ми. Той, като всеки богат човек, без да мисли много, напълнил тази делва с жълтици и му ги дал. Сега съм дошъл, царю честити, както му е редът, да ти кажа, че е време да изплатиш дълга на дядо ти. Върни ми жълтиците, които дядо ми е дал на твоя дядо.
– Лъжеш, манго! – викнал царят сърдито.
– Ех, като лъжа – отвърнал спокойно циганинът, – дай ми обещаната колесница.
– Не, не, това не е лъжа! – завикал ядно царят.
– Щом не е лъжа, плати си тогава дълга! – заявил циганинът.
Смаял се царят – какво да направи. Свидели му се жълтиците, а и колесницата хич не му се давала.
Какво ли е направил? Кой кого надлъгал?
КРЕДИТ: „Кой кого надлъгал“, (Приказка) – неизв. автор – сп.„Пчелица“, кн.2 1930; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2021; ИЛЮСТРАЦИЯ: сп.„Пчелица“
ЛЮБОПИОТНО: Тази приказка можете да прочетете и преразказана от Елин Пелин под името „Голямата лъжа“, но за разлика от тук – краят там не е отворен.
