По традиция тази весела норвежка приказка се разказва в празничните вечери на Юл (празник на зимното слънцестоене в Скандинавия, който след покръстването става Коледа). Тогава цялото семейство се събира край огнището, където гори юлския пън.
Някога във Финмарк, най-далечният край на Норвегия, живял един ловец. Веднъж той хванал огромна бяла мечка и решил да я подари на датския крал. Приготвил се и повел животното по дългия път.
Случило се, че на Бъдни вечер навлезли в планината Довре. Ловецът спрял пред къщата на един дървар, който се казвал Халвор, и помолил да приюти него и мечката през нощта.
– Пази Боже! – възкликнал Халвор. – Никой не може да остане нощес у дома. Всяка година на този ден тука се изсипва цяла орда тролове. Нощес дори ние ще спим под открито небе.
– Е – отвърнал ловецът, – аз нямам нищо против троловете. Мечката може да спи под камината, пък аз ще се скрия в ъгъла. Моля те, нека останем – и така продължил да се моли, че накрая Халвор се съгласил.
Домакинът и цялото му домочадие си тръгнали, но преди това отрупали трапезата с най-отбрани гозби и напитки за гощавката на троловете.
Едва стопаните излезли и огромно стадо тролове нахлуло в дома. Едни били огромни, други дребни, едни с опашки, други без – но всички толкова грозни, колкото изобщо е възможно. Насядали около масата, яли, пили и не оставили блюдо неопитано на трапезата.
Гощавката била в стихията си, когато един трол забелязал мечката под камината. Набучил на вилицата си една тлъста наденица и я наврял право в мечешкия нос:
– Писи, писи, писи! Я си хапни наденичка!
Ала бялата мечка здраво се ядосала. Надигнала се и се разфучала яростна и люта като зимна хала. Скоро в къщата нямало и помен от троловете.
На другата година, когато наближила Коледа, Халвор излязъл за дърва, защото било време, както всеки път, жена му да подготви пиршеството за троловете. Както си сечал, от гората се разнесъл глас:
– Халвор, Халвор!
– Тук съм, ей ме на! – извикал в отговор Халвор.
– У вас ли е още голямата ти бяла котка? – попитал гласът.
– Да, пак лежи под печката, но сега има седем котенца, всички по-огромни и свирепи от нея самата.
– А, щом е така, повече няма да идваме у вас! – извикал тролът и наистина си удържал на думата, защото от тогава до сега ни един трол не е седнал на празничната трапеза на Халвор от Доврефел.
КРЕДИТ: The cat on the Dovrefell, по „Kjetta på Dovre“ – Peter Christen Asbjørnsen, Jørgen Moe; КОРИЦА: Violet Moore Higgins, 1924; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023;
БЕЛЕЖКА: Кетрин Пайл създава „лятна“ версия на тази приказка. Историята се случва през празника на лятното слънцестоене или по нашенски Еньовден и се нарича Бялата мечка и троловете.
