По традиция тази весела норвежка приказка се разказва в празничните вечери на Юл (празник на зимното слънцестоене в Скандинавия, който след покръстването става Коледа). Тогава цялото семейство се събира край огнището, където гори юлския пън.
Някога във Финмарк, най-далечният край на Норвегия, живял един ловец. Веднъж той хванал огромна бяла мечка и решил да я подари на датския крал. Приготвил се и повел животното по дългия път.
Случило се, че на Бъдни вечер навлезли в планината Довре. Ловецът спрял пред къщата на един дървар, който се казвал Халвур, и помолил да го приюти с мечката през нощта.
– Пази Боже! – възкликнал Халвур. – Нощес никой не може да остане у дома. Всяка година на този ден се изсипва цяла орда тролове. Нощес дори и ние ще спим под открито небе.
– Е – отвърнал ловецът, – аз нямам нищо против троловете. Мечката може да спи под печката, пък аз ще се скрия в ъгъла. Моля те, нека останем – и така продължил да се моли, че накрая Халвур се съгласил.
Домакинът и цялото му домочадие си тръгнали, но преди да излязат отрупали трапезата с най-отбрани гозби и напитки за гощавка на троловете.
Едва стопаните излезли и цяло стадо тролове нахлуло в дома. Едни огромни, други дребни, едни с опашки, други без – но всички толкова грозни, колкото изобщо е възможно. Насядали край масата, яли, пили и не оставили блюдо неопитано на трапезата.
Гощавката била в стихията си, когато един трол мернал мечката под печката. Набучил на вилица една тлъста наденица и я наврял право в мечешкия нос:
– Писи, писи, писи! Я си хапни наденичка!
Ала бялата мечка здраво се ядосала. Надигнала се и се разфучала яростна и люта като зимна хала. Скоро в къщата нямало и помен от троловете.
На другата година, щом Коледа наближила, Халвур излязъл за дърва, защото било време, както всеки път, жена му да подготви пиршеството за троловете. Както сечал, от гората се разнесъл глас:
– Халвур, Халвур!
– Тук съм, ей ме! – извикал в отговор Халвур.
– У вас ли е още голямата ти бяла котка? – попитал гласът.
– Да, пак лежи под печката, но роди седем котенца, всички по-огромни и свирепи от нея самата.
– А, щом е така, няма да идваме повече у вас! – извикал тролът и наистина си удържал на думата, защото от тогава до ден днешен ни един трол не е сядал на празничната трапеза на Халвур от Доврефел.
КРЕДИТ: The cat on the Dovrefell, по „Kjetta på Dovre“ – Peter Christen Asbjørnsen, Jørgen Moe; КОРИЦА: Violet Moore Higgins, 1924; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023;
БЕЛЕЖКА: Кетрин Пайл създава „лятна“ версия на тази приказка. Историята се случва през празника на лятното слънцестоене или по нашенски Еньовден и се нарича Бялата мечка и троловете.
