Гледам, срещу мене бяга
котката на баба Яга –
страшна, грозна и космата,
черна като тъмнината,
с огнени очи зловещи
като въглени горещи.
Бързо идва, приближава,
почна страшно да ми става.
Май се кани да ме схруска
като залък на закуска.
А пък тя дойде и мърка,
във краката ми се търка.
Чак сега я разпознах –
в сажди и под черна прах
се е скрила наша Ганка –
непослушната писанка.
Пак е паднала в комина –
трети път за таз година.
Що да сторя? То е ясно!
Ето – хванах я натясно.
С шампоана и маркуча
ей сега ще я науча,
до минутка ще е цяла
къпана и чисто бяла.
КРЕДИТ: „Котката на Баба Яга“, 2022; АВТОР: Мартин Илиев; РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова; ИЛЮСТРАЦИИ: Старинни пощенски картички, 1903;
