Митове & Легенди

Котката и люлката

Препоръчва се за възраст над 9 год.
5мин
чете се за

В древността предците ни живеели в горите, хранели се с жълъди, спели в пещери и носели дрехи от кожи на диви животни. Тогава нямало коне, крави и дори котки. Единствен техен спътник и другар било кучето. Освен това познавали пчелите. Жените събирали мед и приготвяли медовина. Захар също нямало и децата обичали да ядат пчелен мед повече от всичко друго на света.

Хората постепенно се научили да отглеждат крави и понеже земята в Нидерландия е подходяща за трева, имало предостатъчно храна за новите домашни животни. Когато стадата се умножили, хората се научили да правят масло и сирене. Холандските деца растели здрави и закръглени. Горите били изсечени – тучни ливади, пълни с пъстри цветя, заели техните места. Хората си построили къщи и заживели богато и щастливо.

Селска къща, James de Rijk, 1830 – 1860, експонат в Rijks Museum

Но животът не бил лек. Понякога прииждали реките. Животните се давели, а ливадите се покривали с пясък или морска вода. В такива тежки времена храната не достигала. Затова не всички новородени бебета запазвали живи. Случвало се да оставят малките момиченца да умрат, защото по онези времена хората много воювали, а добри войници стават само от момчета. Ако се родяло момиченце, най-старата жена в семейството решавала дали да се запази. Но законът повелявал – капне ли се мляко или мед в устата на бебето, то трябва да се отгледа.

В семейството на един дърводелец от Фризланд се родило прекрасно малко бебе и родителите били много щастливи. Те обичали малкото същество, дарено им от Бога, както майка и баща обичат своето чедо в днешни времена.

Ала когато бабата научила, че бебето е момиченце, полудяла от яд. Хукнала да вземе бебето и да го убие, защото не искала повече момичета в къщата – според нея имало предостатъчно гърла за хранене.

Щом акушерката чула врявата, която вдигнала ядосаната баба, грабнала буркана с мед, топнала си пръста и покапала няколко капки на езика на детето. После го подала през прозореца на една съседка. Тя знаела закона, че новородено, което е опитало храна, трябва да се запази.

Добрата жена прибрала бебето в дома си и грижливо го хранела. Издълбала малка дупка в рог на крава и сипвала вътре топло мляко. Капка по капка то влизало в устичката на бебето. Скоро мъничето се научило само да суче от рога.

Скрито, бебето растяло ден след ден. Държали старицата настрана и тя не успяла да разбере къде изчезнало момиченцето. А то растяло все по-силно и закръглено. Таткото тайно ѝ направил люлка и двамата с майката често ходели да видят своето бебче. Нарекли я Хониге, или Меденка.

Спящо бебе в люлка, Hermanus Numan, 1754 – 1825, експонат в Rijks Museum

По същото време в холандските земи се появили домашните котки. Децата започнали да си играят толкова много с тях, че кравите им завидели. По онези времена хората все още живеели заедно с домашните животни.

Една пухкава писанка се настанила да живее в дома, където криели Хониге и животното силно се привързало към малкото момиченце. Двечките играели все заедно – котка и дете.

Един ден, точно на 6ти декември, мъжете отишли на лов, а жените в гората за орехи и жълъди. Ала станало страшно наводнение. Придошлите води вдигнали къщите на селото и всичко се понесло по голямата река надолу към морето. Какво се случило с горкото бебе?

Къща в Дургердам се срутва в наводнение, Walraad Nieuwhoff, 1825 – 26, експонат в Rijks Museum

Когато водата придошла и къщата се срутила, бебето дълбоко спяло. Котката скочила в люлката, която като лодка се понесла по течението на реката. Скоро наоколо вече нямало нищо познато. Бурната вода ги отнасяла все по-далеч. Нощта се спуснала и те плавали с часове в непрогледната тъмница. За късмет люлката попаднала във водовъртеж, но скоро можела да се обърне, защото водата продължавала да се покачвала и бучала все по- страшно.

Котката видяла, че на брега има къщи. Започнала силно да мяучи с надежда някой в селото да чуе жалния ѝ зов и да им помогне.

Дълго време нищо не се случвало. Накрая, когато котката била съвсем изтощена, един прозорец светнал. Това било едно момче на име Дирк. Щом животното видяло светлинката, поело дълбоко дъх и със сетни сили силно замяукало. Това разбудило всичките му котешки роднини, те започнали да отговарят и накрая селото се огласило от невъобразим котешки концерт.

Момчето чуло всичко и хукнало по стълбите надолу, отворило вратата и се заслушало. Вятърът му загасил свещта, но смелият младеж се ръководел по звука, който Писаната не спирала да издава. Стигнал до брега, събул си дървените обувки и смело се хвърлил в шумящата вода. Щом сграбчил люлката, заплувал обратно. Събудил майка си и показал своята награда. Начинът, по който бебето се смеело, гукало и ритало с крачета от радост при топлото мляко, което му донесли, бил наслада за очите. На преданата котка също сипали паница мляко и ѝ направили меко легло до огнището. Скоро писаната весело замъркала и двете с бебето заспали дълбоко.

Новодошлите били приети с топлота и радост в къщата, където нямало момиченце. Хониге пораснала и станала чудна хубавица. Приличала на истинска принцеса в църквата, когато се омъжила за Дирк! Било април и целият свят се събуждал за живот. Когато сватбената процесия излязла от църквата, въздухът ухаел сладко на пролетни цветя.

Всяка година, в деня на Свети Никола – 6ти Декември, децата слагат най-новите си дрешки, а родителите им разказват историята за котката, която спасила живота на бебето.

КРЕДИТ:The cat and the cradle (1919), Thomas Y. Crowell Co., превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2019, КОРИЦА: Котката, от Gordinne, 1894 – 1959, Експонат в Rijks Museum

prikazki.eu