Митове & Легенди

Котката и люлката

5мин
чете се за

В древността предците ни живеели в горите, хранели се с жълъди, спели в пещери и се обличали в кожите на дивите животни. По онова време нямали коне, крави и даже котки. Единствен помощник и другар им било кучето. Освен това познавали пчелите. Жените събирали мед и приготвяли медовина. Захар също все още нямало и децата обичали меда повече от всичко друго. Tова било единственото сладко нещо, което имали.

Хората постепенно се научили да отглеждат крави и понеже земята в Нидерландия е подходяща за трева, имало предостатъчно храна за кравите. Когато животните се умножили, хората започнали да пият мляко и се научили да правят масло и сирене. Холандските деца растели здрави и закръглени. Горите били изсечени и зелени ливади, пълни с ярки шарени цветя заели техните места. Хората си построили къщи и заживели богато и щастливо.

Селска къща, James de Rijk, 1830 – 1860, експонат в Rijks Museum

Но животът не бил лек. Понякога прииждали реките. Животните се давели, а ливадите се покривали с пясък или морска вода. В такива тежки времена храната не достигала. Затова не всички новородени бебета запазвали живи. Малките момиченца често били оставяни да умрат, защото тогава хората воювали, а само от момчетата ставали войници. Роди ли се момиченце, най-старата жена в семейството решавала дали да се отгледа новороденото. Но законът повелявал – ако някой капне мляко или мед в устата на новороденото, детето трябва да се запазят живо и да се отгледа.

В семейството на един дърводелец от Фризланд се родило сладко малко бебе и родителите били много щастливи. Те обичали малкото същество, дарено им от бога, както майка и баща обичат своето чедо в днешни времена.

Но някой казал на бабата, че се е родило момиченце. Старата жена пощуряла от ярост и хукнала да вземе бебето да го убие. Тя била много ядосана, защото не искала повече момичета в къщата, където според нея вече имало премного гърла за хранене. Но понеже била стара и саката, вървяла трудно.

Щом акушерката чула врявата, която вдигнала ядосаната баба, бързо хукнала към буркана с мед, топнала си пръста и покапала няколко капки на езика на детето. После го подала през прозореца на една съседка, която чакала отвън. Тя знаела закона, че новороденото опитало храна, трябва да се запази живо.

Добрата жена прибрала бебето у дома си и внимателно го хранела. Издълбала малка дупка в рог на крава и там сипвали топло издоено мляко от кравата. Капка по капка то влизало в устичката на бебето. След няколко дена мъничето вече можело само да суче от рога.

Скрито, бебето растяло с всеки ден. Пазели злата старица настрана и тя не успяла да разбере къде се дянало момиченцето. А то ставало все по-силно и закръглено. Таткото тайно ѝ направил люлка и двамата с майката често ходели да видят своето дете. Нарекли я Хониге, или Меденка.

Спящо бебе в люлка, Hermanus Numan, 1754 – 1825, експонат в Rijks Museum

По същото време в холандските земи се появили домашните котки. Децата така обичали да си играят с тях, че кравите започнали да завиждат за вниманието, което Писаните и котенцата получавали. По онези времена хората все още живеели заедно с животните си.

Една дебела котка се настанила да живее в дома, където криели Хониге и животното силно се привързало към малкото момиченце. Все заедно играели – котка и дете.

Един ден, когато мъжете отишли на лов, а жените били далеч в гората да събират орехи и жълъди, станало наводнение. Придошлите води вдигнали къщите на селото и всичко се понесло по голямата река надолу към морето. Какво се случило с горкото бебе?

Къща в Дургердам се срутва в наводнение, Walraad Nieuwhoff, 1825 – 26, експонат в Rijks Museum

Когато водата придошла и къщата се срутила, бебето дълбоко спяло. Котката скочила в люлката и се понесли заедно по течението на реката. Скоро останали съвсем сами и наоколо нямало нищичко познато. Бурната вода ги отнасяла все по-далеч докато се спускала нощта. С часове се носели в тъмнината, докато за късмет люлката се завъртяла в един водовъртеж. Въртяла се така, но скоро можела да се обърне, защото водата още се покачвала и бучала все по- страшно.

Котката се огледала и видяла, че са пред едно село и кулата на църквата му свети в нощта. Започнала да мяучи с всички сили с надежда някой в селото да чуе и да им помогне.

Дълго време нищо не се случвало. Накрая, когато котката била съвсем изтощена от напъване, на един прозорец се появила светлинка. Това било едно момче на име Дирк. Щом котето видяло светлинката, поело дълбоко дъх и измяукало по възможно най-силен начин. Това разбудило всичките ѝ котешки роднини в селото, те започнали да отговарят и накрая селото се огласило от невъобразим котешки концерт.

Момчето чуло всичко и хукнало по стълбите надолу, отворило вратата и се заслушало. Вятърът угасил свещта, но смелият младеж се ръководел по звука, който Писаната не спирала да издава. Излязъл на брега, събул дървените си обувки и смело се хвърлил в шумящата вода. Щом сграбчил лодката заплувал към брега. После събудил майка си и ѝ показал своята награда. Начинът, по който бебето се смеело, гукало и риткало с крачета от радост при топлото мляко, което му донесли било наслада за очите. На преданата котка сложили също паница мляко и легло близо до огнището. Скоро след малко весело мъркане и тя и бебето заспали дълбоко.

Новодошлите били приети с топлота и радост в къщата, където нямало момиченце. Хониге пораснала и станала прекрасна млада жена. Приличала на истинска принцеса в църквата, когато се омъжила за Дирк! Било април и целият свят се събуждал за живот. Когато сватбената процесия излязла от църквата, въздухът ухаел сладко от разтворените пъпки на цветята и дърветата.

Всяка година, в деня на Свети Никола – 6ти Декември, децата слагат най-новите си дрешки и разказват историята за котката, която спасила живота на бебето.

КРЕДИТ:The cat and the cradle (1919), Thomas Y. Crowell Co., превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2019, КОРИЦА: Котката, от Gordinne, 1894 – 1959, Експонат в Rijks Museum

Всичкитворби