Наша Маца мишки дебне,
хваща едри, хваща дребни.
Знае тя къде да чака,
иде тихо там и кляка,
цели часове кротува
и на мъртва се преструва.
Мише малко е хванала,
да го би поне изяла!
Пусне го да си пошава,
па веднага го улавя.
Ту с зъбите, ту с краката
насам-натам го премята.
То се мъчи, тя нехае
и със него си играе.
Мишките с зъби гризливи
са животни пакостливи;
но кат гледам тук мишето,
жал ми пада на сърцето.
Ах ти, котко сивоока,
колко много си жестока!
КРЕДИТ: „Котка и мишка“ – Константин Величков (1855 – 1907г.); KОРИЦА: Илюстрация на Биатрикс Потър, Великобритания