Някога в Китай управлявал великият владетел Минг. Веднъж се изгубил любимият му кон. Императора много се ядосал и решил да накаже коняря. Възвишеният син на небесата осъдил бедния човек на смърт и нещастникът, без вина и без възможност да намери коня, зачакал изпълнението на тежката присъда.
Мандаринът Чен помолил своя господар да го изслуша. Когато бил приет, той казал на императора:
– Могъщи господарю, син на сияйното небе, прости на твоя нищожен мандарин, че те безпокои заради осъдения на смърт коняр. Ако Ваше Императорско Височество ми позволи, бих казал нещо за присъдата.
– Говори – казал императорът.
– Господарю на господарите, твоят нищожен слуга е дошъл да те подсети, че по нашия свещен закон, никой не може да бъде погубен, докато не му се обясни вината. По тази причина, дай това право на осъдения коняр. Нареди да го доведат, за да разбере вината си.
– Така да бъде! – отговорил омилостивен императорът.
Скоро пред императора се изправил съкрушеният коняр.
Мандаринът Ченг се поклонил дълбоко на императора и казал:
– Ще съобщя вината, за която трябва да бъде погубен конярят – и като се обърнал към коняря, добавил със строг глас. – Слушай негоднико!
– Слушам мандарине – едва изрекъл бедния коняр.
– Ударил е последния ти час! Ще ти отрежат главата заради три причини. Първата е, че се е загубил кон, който императорът ти е поверил да пазиш. Втората вина е, че си довел до ярост великия ни господар и този бяс му е попречил хладно да разсъди и спокойно да реши присъдата. И третата най-голяма вина е тази, че си поискал да опозориш нашия велик император пред историята и потомството, което ще узнае, че си го принудил да убие човек заради един кон!
Императорът се надигнал от своя трон, отишъл до мандарина, прегърнал го и казал:
– Благодаря ти Ченг за смелостта и затова, че по този прекрасен начин ме предпази от неправдата.
След това се обърнал към коняря и му казал:
– Свободен си!
