Преди много години хората вярвали, че напролет човек, щом чуе за пръв път кукувица, трябва веднага да пипне пари, за да печели през годината.
Една пролетна сутрин дядо Стоян и чичо Пейчо тръгнали за града на пазар. Пътят им минавал през зелени ниви. По слоговете на нивите се белеели цъфнали трънкосливки. Слънцето трептяло в бистрото небе. Откъм разлистената гора кукнала кукувица.
– Ку-ку, ку-ку… – повторила, потретила тя.
– На мене кукна! – рекъл чичо Пейчо, бръкнал в джоба си и стиснал единствения си гологан.
– Не, на мене кукна! – настоял дядо Стоян и няколко гологана издрънчали в кесията му.
– На мене! – повторил чичо Пейчо и показал парата. От този гологан ще станат два, ще станат три, четири, сто гологана!
– Кукувицата кукна на мене, защото имам повече пари. И от тези гологани през годината ще спечеля цял товар! – заинатил се дядо Стоян.
Тъй вървели и спорили двамата до града. Там отишли при кадията той да отсъди кому е кукнало кукуто.
– Ще ви кажа – погладил брада кадията, – но оставете парите си на масата.
Чичо Пейчо веднага тракнал голия гологан на масата. И дядо Стоян гордо изтърсил кесията си пред кадията. Като чул звъна на парите, кадията се ококорил, пресегнал, прибрал ги накуп, започнал да брои на глас и един по един ги пущал в кесията си. Като пуснал и последния гологан, кадията завързал кесията, пъхнал я в пояса си, смигнал лукаво на дядо Стоян и чичо Пейчо и им казал:
– Видяхте ли сега кому кукна кукуто?!
