Коледари

Свика хитрата Лисана
мързел Ежка и Мецана.
Размишляваха и трима
и решиха – тая зима,
Бъдни вечер щом ги свари,
да се сторят коледари.
Да обходят най-напред
всички къщи – ред по ред
от комшия до комшийка
и у баба попадийка,
че у нея – бог да чува –
тя с петел ще ги дарува.
– Вече работата стана –
каза хитрата Лисана. –
Гласовете ни са ясни,
пък и трима сме съгласни.
Истина е, ще сполучим,

ала трябва да научим
нова песен коледарска
за пред къщата болярска
на кметицата и кмета,
песен, дето не е пета.
– Вярно, права си, Лисано –
рече весело Мецана.
Само Ежко си мълчеше,
че да мисли го мързеше.
– Значи, всичко е решено
и почти е наредено. –
Пак повтори хитро Лиска,
па погледна и записка,
а след нея тежко Меца
поотпусна си гласеца.
Даже Ежко мързелан
викаше като одран.

Дълги дни и нощи пяха,
гласовете си деряха
тримата във хор чудесен…
Чудна коледарска песен!
Ала никой не виде
Бъдни вечер как дойде.
Дядо Коледа с брадата
оснежи навред земята.
Слезна с чудната шейничка,
със ботуши и торбичка,
пълна с нови армагани,
с боговици и колани.
Бъдни вечер тъй ги
свари наште чудни коледари.
Па се стегнаха за път
към селото да вървят.
Беше мразовита зима.
Бавно тръгнаха и трима
по отъпкания друм
без закачки и без шум.
Цяла вечер тъй вървяха
нийде никъде не спряха.
Светна най-подир селцето.
Светнаха звезди в небето.
И Лисанка проговори,
и на Ежка се кокори:
– Вече празникът удари,
стягайте се, коледари,

да запеем едногласно,
тихо, хубаво и ясно!
Тук е курникът на кмета,
пълен с ярки и петлета.
А до него е комшийка
нашта стара попадийка.
Тя добре ще ни гостува
и с петли ще ни дарува.
Ето ви – трапеза царска,
пейте песен коледарска!
И макар че гладни бяха,
тримата във хор запяха.
Тримата, във хор чудесен,
нова коледарска песен.
Чуха ярки и петлета,
и кметицата, и кмета,
и сърдития комшия
със добрата попадия.
Та ги погнаха в полето,
а високо от небето
като мънички свещици
тихо трепкаха звездици
и огряваха полята,
снеговете и земята,
и пътечките самички,
дето бягаха горкички
тези весели другари,
тези чудни коледари!…