Който добро мисли – добро му се връща

Имало едно време двама приятели. Единият бил много беден и често искал пари назаем от съседите си, но никой не му давал.
– Ще ида при моя богат приятел. Той сигурно ще ми услужи, – си рекъл той.

Отишъл при него и помолил:
– Драги приятелю, дай ми 600 жълтици назаем!
Приятелят му дал парите в една кесия и казал:
– Ето парите. Каквото спечелиш, нека е твое. Ще ми върнеш само „майката“ на парите.
А беднякът си помислил: „С тази кесия жълтици ще избягам с първия кораб, който тръгва от пристанището. Приятелят ми е толкова богат, че няма защо да връщам парите.“

Така и направил, но когато се качвал на кораба, кесията с парите незабелязано паднала от джоба му на земята. Парите намерил един от слугите на неговия приятел и ги занесъл на господаря си. Човекът познал кесията си и я прибрал пак в сандъка.

Беднякът отново се върнал при приятеля си и се примолил:
– Драги приятелю, дай ми още малко пари, защото няма да ми стигнат.
– Добре, колко искаш?
– Искам 300 жълтици. Това стига.
Приятелят дал парите. Щом се разделили, беднякът, пак си помислил: „И тези пари са достатъчни, за да избягам с първия кораб. Няма защо да ги връщам.“

И тръгнал право към пристанището. Вече внимателно пазел парите, но когато минавал по стълбата на парахода, кесията с парите паднала във водата и една лакома риба я глътнала. Случило се така, че слугата на приятеля му хвърлял мрежа в морето и хванал същата риба. Когато готвачът на богатия приятел разпорил рибата, намерил кесията с 300 жълтици и я дал на господаря си, който се зачудил:
– Я гледай, та това е същата кесията, която дадох на своя приятел!

Ето че след малко пристигнал беднякът за трети път и му рекъл:
– Драги приятелю, дай ми 400 жълтици.
Приятелят му дал парите, без да отвори и дума за лихва. Единствено рекъл:
– Нека пресметнем всичко, което ти дадох. Първият път – 600, втория 300 и сега 400. Всичко прави 1300.
– Вярно – казал онзи и си помислил: „Дано Бог ми помогне да увелича парите, за да погася дълга си към моя добър приятел.“

Пак се простили и беднякът заминал да търгува по море и суша. Провървяло му – парите ставали все повече и повече. Минало време, той се завърнал и отишъл право при приятеля си.
– Нося ти парите, спечелих достатъчно и връщам дълга си – и при тези думи наброил 1300 жълтици.

Приятелят любезно му казал:
– Искам да те питам нещо. Какво си мислеше, когато взимаше от мене парите?
– Нищо, освен да ги върна.
– Право ми кажи, няма да се разсърдя.

Тогава приятелят признал, как първия и втория път мислел да избяга, без да се връща, та дългът да остане неизплатен. Само на третия път се помолил на Бога да спечели, за да върне парите. И с Божията благословия успял.
Тогава приятелят му казал:
– От тези пари 400 жълтици са мои. И тях си задържам. Останалото е Божие и твое. Който добро мисли – добро му се връща.

Така двамата станали още по-добри приятели.