Живял някога един човек с тримата си сина. Техният съсед, прочут мъдрец, имал една-едничка дъщеря – чудна хубавица. Тримата братя се влюбили в нея и един след друг отишли да я искат за жена.
Мъдрецът ги изслушал, накрая ги събрал и рекъл:
– Деца мои, и трима ви обичам като родни синове. Ала дъщеря ми е една – няма как и тримата да я получите. Затова за всеки съм приготвил по една кесия със сто гроша. Тръгнете по белия свят и с парите купете най-ценното нещо. Който донесе най-доброто за дъщеря ми, той ще се ожени за нея.
Братята приели, взели кесиите и заминали.
Нашир и длъж обходил най-големият брат чуждите земи и от всички чудеса, които очите му видели, избрал чудодеен килим – седнеш ли на него, в миг те отнася там, където пожелаеш. Платил сто гроша и доволен поел към дома.
Средният брат харесал един чудодеен лимон – който му изпие сока, и да е на смъртно легло, незабавно оздравява. Решил момъкът, че от това по-добро няма, купил плода за сто гроша и поел доволен към дома.
Най-малкият брат избрал едно чудодейно огледало – щом го откриеш и надникнеш в него, ще ти покаже, когото пожелаеш, все едно къде е.
За късмет по обратния път тримата братя се срещнали. Радостно заразказвали своите преживелици и кой какво е купил за стоте си гроша. Когато най-малкият брат извадил огледалото, другите помолили:
– Хайде, нека надникнем да видим нашата любима.
Момъкът открил огледалото и когато надникнали, с ужас видели, че девойката лежи на смъртния си одър, а край нея родителите ѝ ридаели безутешно.
Момъкът, който бил купил килима, веднага го разстлал на земята и извикал:
– Братя, сядайте бързо, за да стигнем навреме!
В следния миг тримата се озовали в стаята при момичето. Тогава средният брат извадил чудодейния лимон, изцедил целия сок и го поднесъл към устните на умиращата. Девойката завчас оздравяла и скочила на крака за радост на всички!
А кой спечелил ръката ѝ?
Онзи, който донесъл лимона.
Собственикът на огледалото можел да гледа в него колкото иска, Аллах да му прати добро затова. Същото било и с онзи, който донесъл килима и отвел всички навреме, Аллах да му прати добро затова.
А братът, който съживил с вълшебния лимон момичето, после останал с празни ръце. Изхарчил стоте гроша само за нея, затова и с право получил ръката ѝ.
КРЕДИТ: По арабската приказка „Кое е най-хубавото? – арабска приказка“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
