Клан-недоклан

Един селянин имал хубав и едър козел с остри рога и дълга брада. Човекът толкова много го обичал, че го отделил от другите животни и наредил да се грижат по-добре за него. Първият ден изпратил един слуга да го заведе на паша и му заръчал да го напасе и напои добре. Вечерта слугата докарал козела и го прибрал в кошарата.

Селянинът наминал да го види и попитал:
– Доволен ли си, Козльо?
А козелът отговорил:
– Как да съм доволен?

Разсърдил се селянинът и изпъдил слугата.

На втория ден изпратил сина си да пасе козела. Вечерта момчето запряло козела в кошарата, а селянинът отново попитал:
– Доволен ли си, Козльо?
Той пак отвърнал:
– Как да съм благодарен?

Селянинът изпъдил сина си.

На третия ден изпратил жена си и не се съмнявал, че тя добре ще го гледа. Така и станало – жената завела козела под селските градини, където тревата била най-сочна и зелена. Козелът пасал, пасал, та препасал. После го завела на чешмата и го изчакала хубаво да се напие с чиста бистра водица. Вечерта го върнала у дома и го запряла в кошарата.

Селянинът пак попитал:
– Доволен ли си, Козльо?
Но козелът отново отговорил:
– Как да съм доволен? Как да съм доволен?

Селянинът много се разсърдил и дори не щял да чуе оправданията на жена си. И нея изпъдил.

На четвъртия ден нямало кого да прати, затова се обръснал, преоблякъл се в овчарски дрехи и отишъл сам да пасе козела. Завел го на най-хубавата паша – при най-крехката тревица, при най-младите листенца. Три пъти го поил на близкия извор. Заради овчарската премяна козелът не познал господаря си и вечерта, когато го попитал, отговорил:

– Така ли? – викнал селянинът. – Значи си ме лъгал и напразно изгоних слугата, сина ми и жена ми? Не остава нищо друго, освен да те заколя.
Грабнал ножа и натиснал да го коли, ала козелът бил силен и голям. Разритал се, размятал се и селянинът не успял.
– Чакай – казал той, – не успях да те заколя, ама жив ще те одера.

Тъкмо да посегне и козелът се изскубнал от ръцете му, прескочил оградата и избягал в гората.

Там намерил една меча дупка и бързо се намърдал в нея. След малко мечката се върнала и като видяла, че има някой в къщичката ѝ попитала.
– Кой е там?
Козелът изревал отвътре със страшен глас:

Уплашила се мечката и избягала. Събрала всички животни в гората и ги помолила за помощ – вълка, лисицата и риса. Но щом чули зловещите закани на страховитото чудовище, всички се уплашили. Не посмели даже да припарят и да надникнат вътре.

Най-накрая долетяло едно бръмбарче. Бръм, бръм, бръм – влязло в мечата дупка и се навряло право в ухото на козела.

Затупкал и заскачал козелът като луд, само и само да се отърве от безочливия бръмбар. Не успял и изскочил навън. Зверовете го видели, нахвърлили се и го излапали.