Басни & Истории за животни

Клан-недоклан

3мин
чете се за

Един селянин имал хубав и едър козел с остри рога и дълга брада. Човекът толкова много го обичал, че го отделил от другите животни и наредил да се грижат по-добре за него. Първият ден изпратил един слуга да го пасе и му заръчал да го напасе и напои добре. Вечерта слугата докарал козела и го прибрал в кошарата.

Селянинът наминал да го види и попитал:
– Доволен ли си, Козльо?
А козелът отговорил:
– Как да съм доволен?

На сух трън бодли гризах,
на сух камък вода пих!

Разсърдил се селянинът и изпъдил слугата.

На втория ден изпратил сина си да пасе козела. Вечерта момчето запряло козела в кошарата, а селянинът отново попитал:
– Доволен ли си, Козльо?
Той пак отговорил:
– Как да съм благодарен?

На сух трън бодли гризах,
на сух камък вода пих!

Селянинът изпъдил сина си.

На третия ден изпратил жена си и не се съмнявал, че тя добре ще го гледа. Така и станало – жената завела козела под селските градини, където тревата била най-сочна и зелена. Козелът пасал, пасал, та препасал. После го завела на чешмата и го изчакала хубаво да се напие с чиста бистра водица. Вечерта го върнала у дома и го запряла в кошарата.

Селянинът пак попитал:
– Доволен ли си, Козльо?
Но козелът пак отвърнал:
– Как да съм доволен? Как да съм доволен?

На сух трън бодли гризах,
на сух камък вода пих!

Селянинът много се разсърдил и дори не щял да чуе оправданията на жена си. Изпъдил и нея.

На четвъртия ден нямало кого да прати, затова се обръснал, преоблякъл се в овчарски дрехи и отишъл сам да пасе козела. Завел го на най-хубавата паша – при най-крехката тревица, при най-младите листенца. Три пъти го поил на близкия извор. Заради овчарската премяна козелът не познал господаря си и вечерта, когато го попитал, отговорил:

На сух трън бодли гризах,
на сух камък вода пих!

– Така ли? – викнал селянинът. – Значи си ме лъгал и напразно изгоних слугата, сина ми и жена ми? Не остава нищо друго, освен да те заколя. – Грабнал ножа и натиснал да го коли, ала козелът бил силен и голям. Разритал се, размятал се и селянинът не успял.
– Чакай, – казал той, – не успях да те заколя, ама жив ще те одера.

Тъкмо да посегне и козелът се изскубнал от ръцете му, прескочил оградата и избягал в гората.

Там намерил една меча дупка и бързо се намърдал в нея. След малко мечката се върнала и като видяла, че има някой в къщичката ѝ попитала.
– Кой е там?
Козелът изревал отвътре със страшен глас:

– Аз съм Клан-недоклан,
Дран-недодран
Зъбите ми са като тесли,
Рогата ми – като игли,
Ще те хрусна като ряпа!

Уплашила се мечката и избягала. Събрала всички животни в гората и ги помолила за помощ – вълка, лисицата и риса. Но щом чули зловещите закани на страховитото чудовище, всички се уплашили. Никой не посмял даже да припари и да го погледне.

Най-накрая долетяло едно бръмбарче! Бръм, бръм, бръм – влязло в мечата дупка и се навряло право в ухото на козела.

Затупкал и заскачал козелът като луд, само и само да се отърве от безочливия бръмбар. Не успял и изскочил навън. Зверовете го видели, нахвърлили се и го излапали.

в.Славейче, бр.8, 1906г., редакция: Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, КОРИЦА:

Всичкитворби