Късметлийските монети

Преди много, много години живял един монах в отшелническата си колиба. Хората от околните селища, повечето бедняци, се стичали в неделя да чуят неговите проповеди. От благодарност добрите християни винаги му носели малко храна за през седмицата.

Една неделя тъкмо вярващите се разотишли и отшелникът видял непознат мъж, натоварен с мрежи и птичи капани, да крачи през поляната пред колибата му. Добрият монах отишъл при него и попитал:
– Откъде идваш, синко? И какво се каниш да правиш?
– Добри отче, живея наблизо – отвърнал човекът. – Взех назаем няколко мрежи и капани да хвана някой друг гълъб. Мисля да ги продам, че да спечеля колкото за масълце и сух хлебец. Това с малко прясна водица от извора стига за мен и жена ми. Иначе търсех да се хвана някъде на работа, че нямаме ни хляб, ни пари да си купим.

Монахът завел бедняка в колибата си и му дал всичката храна, донесена сутринта от селяните – себе си оставил на милостта на провидението.
– Братко, вземи това за теб и жена ти. Ако искаш, ще ти дам и пари. Но първо трябва честно да ми кажеш кое предпочиташ – почтено да спечелиш един реал или нечестно цяла стотица.
Беднякът се смутил, защото изкушението било голямо.
– Ще поговоря с жена ми – промълвил той накрая – и утре ще ти кажа.

С вързопа храна той се върнал в бедняшкия си дом. Двамата с жена му чудесно си хапнали и благодарили на Небесата. Обсъдили как да постъпят с парите и въпреки желанието, ей така, за нищо да получат сто реала, нали били почтени християни, решили да вземат единия вместо стотицата.

Речено-сторено. Върнал се човекът при отшелника и казал какво са решили. Добрият монах се усмихнал и му подал две монети по половин реал с думите:
– Вземи парите и дано Небесата те обсипят с богатство.
Изпълнен с радост, човекът си тръгнал.

Не щеш ли, по пътя срещнал две хлапета, които се биели настървено. Разменяли си страховити удари – целите им лица били облени в кръв. Втурнал се човекът да ги разтървава, но колкото повече опитвал, толкова повече момчетата се ожесточавали.
– Защо се биете? – извикал той накрая.
– Заради онова камъче – отвърнал един от хлапаците. – Аз пръв го видях.
– Не си! – сопнал се другият. – Аз бях и затова е за мене.
И след тези думи пак се нахвърлили един върху друг, още по-безмилостно от преди.

Уплашен, че битката ще свърши фатално, беднякът силно се провикнал:
– Хей, момчета, на всекиго ще дам по половин реал, пък вие оставете камъчето на мира. Така и така нищо не струва, защото е не по-голямо от орех. Хайде, спрете се най-сетне!
Зарадвани, момчетата грабнали парите и хукнали нанякъде, като си казали, че са късметлии, задето са сключили толкова изгодна сделка.

Пред бедняшката къщурка жената чакала съпруга си нетърпеливо. Ех, как се отчаяла, когато всичко, което мъжът ѝ донесъл, било едно камъче.
– Да знаеш – проплакала тя, когато ѝ разказал как е изгубил парите, – че съм много огорчена.
При тези думи грабнала камъчето и го метнала ядно в ъгъла.
– Мила жено – успокоил я съпругът, – не си го слагай на сърце. Похарчих парите за добро и смирих децата на съседите.

Лека-полека жената се успокоила. Казала си, че мъжът ѝ е постъпил правилно, след като на всяка цена е сдобрил съседските момчета. Не минал четвърт час и родителите на побойниците пристигнали да благодарят на човека, задето ги е разтървал. Благодарили и за парите, които дал на децата, защото добре знаели каква огромна нужда има бедното семейство от тях. Всеки оставил подарък за сторената добрина и от този ден нататък се отнасяли приятелски с човека – често му давали работа, за да не остане бедняшкото семейство без хляб.

Скоро след тази случка кралският посланик минал през селото с огромната си свита от велможи, секретари и слуги. Понеже вече се смрачавало, видният благородник решил да пренощува в селото.

Но селската гостоприемница била малка и не можела да подслони толкова гости, затова помолили селяните да приютят слугите. Всред тези, които предложили подслон, било и бедното семейство и затова им платили много добре. Жената бързо приготвила мека, чиста постеля и сторила всичко по силите си на госта да му е възможно най-удобно.

Той бил много уморен и скоро заспал. Призори се събудил и за своя изненада видял, че стаята е окъпана в сияйна светлина. Добре знаел, че неговите домакини не могат да си позволят ни лампа, ни свещи, затова скочил да разбере откъде идва брилянтната светлина. Ах, как се смаял, когато открил, че лъчи от мъничко камъче в ъгъла на стаята – също като слънце, то греело с живителна светлина. Човекът вдигнал камъчето, казал си, че май е твърде ценно и го занесъл на посланика.

Знатният благородник внимателно го огледал, полюбувал му се и изпратил да повикат собственика, за да научи повече за него.
– Ваше Превъзходителство – рекъл беднякът, – на нас то не носи никаква полза, моля, вземете го, защото на мен ми струваше съвсем малко – и после разказал как е станал негов собственик.

Посланикът измъкнал тежка кесия с пари, отделил шепа жълтици и ги дал на човека.
– Добри човече – подхванал той, – тъй като ми предложи камъка, аз с радост ще го приема. Но сега напускам кралството, а разходите по пътуването са големи и не мога да ти дам сумата, която заслужаваш. Ако Небесата отредят, ще се върна по същия път и ще ти платя остатъка.

Беднякът не щял да приеме толкова много злато за нещо, което според него било просто камъче без никаква полза, но заради настояването на посланика, взел парите и хукнал при жена си, преизпълнен с радост за добрия си късмет. Двамата съпрузи отишли заедно при монаха да му разкажат за станалото и да му предложат десятък от жълтиците. Отшелникът отказал, но ги помолил да се върнат в селото и да раздадат предложената сума в помощ на бедняците. Съпрузите се върнали и изпълнили молбата на монаха. Дали също част от парите на родителите на хлапаците, които се биели отчаяно за камъчето. С остатъка човекът си купил парче земя.

Малката нивичка излязла много плодородна – каквото да посеели, изкарвали стократно повече, а овошките превивали клони, натежали от плод. Богатата реколтата винаги носела добра печалба.

Минали години и посланикът се върнал от чужбина, където бил спечелил много почести и пари. Когато минал през селцето, откъдето придобил камъка, разпитал за добрия човечец и научил как е забогатял с онези жълтици и че вече е важен човек.

Щом пристигнал в кралския двор, посланикът показал камъчето на краля и му разказал всичко за него. Владетелят много харесал историята за честно изкарания реал и изпратил камъка да бъде оценен от първия ювелир на страната, който обявил, че е изключително ценен. Посланикът получил значителна сума и бил обсипан с почести и слава. Знатният благородник искал да изкаже своята благодарност и изпратил пребогати подаръци на добрия човек и съпругата му.

Та ето как честните хора станали и богати.