Вълшебни приказки

Къщичката от захарни бонбони

Препоръчва се за възраст над 3 год.
4мин
чете се за

Имало едно време братче и сестричка на име Жан и Жанет. Те живеели близо до голяма гора и всеки ден ходели там да си играят, ловели бодливки в потоците и нижели огърлички от червени боровинки. Един ден навлезли в дълбините на гората и неочаквано видели ручей, над който имало хубаво червено мостче. От другата страна на мостчето зърнали покрива на малка розова къщурка, скрита зад дърветата.

Жан и Жанет

Те я приближили и разбрали, че цялата била направена от захарни бонбони! Колко хубаво откритие за момченце и момиченце, които обичат сладките неща! Без да губят време, започнали да си чупят парченца от покрива и да ги пъхат в устата.

В тази къщичка живеел стар вълк, който се наричал Гарон. Единият му крак бил парализиран и не можел да тича бързо, но във всяко друго отношение бил толкова свиреп и силен, както в младежките си години. Щом чул Жан и Жанет да чупят парчета от неговия покрив, изревал:
– Кой пипа къщичката ми от захарни бонбони? – и с накуцване излязъл да види кой е там, но децата вече били скрити на безопасно разстояние в гората.

– Кой смее да пипа моята захарна къща? – изревал вълкът отново.
Тогава Жан отговорил:

Това е вятърът – вее меко
по покрива потропва леко,
Закачливо, весело хлапе!

Това било достатъчно за вълка и той се прибрал в къщичката си с ръмжене.

На следващия ден Жан и Жанет пак минали по червеното мостче и си отчупили малко бонбони от вълчата къщурка. Навън изскочил пак Гарон, целият настръхнал:
– Кой пипа моята къщичка от захарни бонбони?
А Жан и Жанет отговорили:

Това е вятърът – вее меко
по покрива потропва леко,
Закачливо, весело хлапе!

– Хм, добре, добре! – казал вълкът и се прибрал отново, но в главата му проблеснало съмнение.

Следващият ден бил ветровит. Жан и Жанет тъкмо дошли до Захарната къщичка, когато вълкът излязъл и ги изненадал тъкмо, като чупели парче от неговия покрив.
– Охо-о-о! – казал той. – Това било закачлив ветрец, така ли? Това весело дете, а? Вкусни весели деца, трябва да добавя! Гр-р-р-р, Ей сега ще ги изям!

„Гр-р-р-р, Ей сега ще ви изям!“

И той се нахвърлил към Жан и Жанет, а те си плюли на петите и хукнали със всички сили. Гарон тичал подир тях също много бързо, въпреки куцата си лапа. Макар че не успял да ги настигне, не ги изгубвал из очи и не искал да се откаже от лова. Децата погледнали назад веднъж–дваж и видели, че вълкът не се отказва, но те не били изплашени, защото можели да го надбягат.

Но изведнъж пътят им пресякла широка река. Нямало мост над нея и водата била много дълбока. Какво можели да сторят – вълкът все повече се приближавал!

В средата на реката плували няколко патици и Жан им викнал:
– Малки патенца! Малки патенца! Моля да ни пренесете през реката, че вълкът ще ни хване!

И така те се доближили до брега, Жан и Жанет яхнали по една патица и били пренесени в безопасност на отсрещния бряг.

„Децата били пренесени в безопасност на отсрещния бряг.“

Скоро до брега дотичал и вълкът. Видял как децата успели да прекосят реката и изревал на патиците със страшен глас:
– Елате и ме пренесете през реката, че иначе ще ви излапам до една!

– Много добре, – отговорили патиците и дошли до брега. Гарон стъпил с всяка от четирите си лапи върху гърбовете на четири от тях, по лапа на патица.

Но те нямали намерение да пренесат стария слаб вълк на другата страна, защото не обичали никой от неговото племе, а и хич не били доволни от грубиянския му начин да иска услуга.

Затова, по сигнал на патешкия водач, те се гмурнали в средата на течението и оставили стария Гарон да се бори във водата. Три пъти потънал и три пъти изплувал, но когато потънал за четвърти път, повече никой не го видял.

Това бил краят на свирепия Гарон и на едно добро дело, бих добавил. Аз не знам какво е станало с неговата къщичка от захарни бонбони, но бих казал, че ако намериш същата гора и ако слънцето вече не е разтопило бонбоните или дъждът не ги е измил, може и ти да си отчупиш парче.

КРЕДИТ: The Sugar-Candy House, Folk Tales of beasts and men, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschèreр

prikazki.eu