Битови приказки

Къщата, която избягала и се върнала обратно

11мин
чете се за

Имало едно време един холандец, който живеел в провинция Дренте. Във фермата му растели редица дребнички дървета и затова всички му викали Райер ван Боомпйес, т.е. Райер Малките Дръвчета. След известно време се преместил на брега на Зюйдер Зее над река Ийсел и си купил нова ферма до мъничко селце. С помощта на помпи и диги няколко умни мъже успели да променят четиридесет декара от пясъци и пустош в земя за оран и за паша. Оградили я от трите ѝ страни с канали, а четвъртата страна граничела със Зюдерзее. С прехвалени слова разнесли достойнствата на новата земя и Райер Ван Бумпйес я купил. Бил горд и наперен като папагал с имота си и зацарувал в нея като кайзер или цар.

Bloemen en dieren, Jan de Haan, 1875 – 1903, Rijks Museum

Няколко години преди това Райер се оженил за една поизостанала мома. По времето, когато тази история започва, двамата вече имали цели четири здравички дечица с добър апетит. Хранели се със зеле и картофи, ръжен хляб, сирене и мляко. В добавка Райер имал четири коня, шест крави, две кучета, няколко петела с кокошки, стадо гъски, две дузини патки и едно магаре.

И при все, че Райер бил богат, поне според разбиранията в Дренте, алчността му не спирала да се увеличава. Пестял от храната на животните си толкова, че съседите му се кълняли, че слага зелени очила на магарето и кравите, за да мислят, че ядат прясна трева, а не смес от слама и сено.

Алчният стопанин докарвал конете си прекалено близо до брега, за да изоре всеки сантиметър от земята. Ако се откъснела подгизнала земя от имота на съсед и тръгне по водата, Реайер се радвал на късмета си. През нощта прибутвал чуждото парче и го привързвал към имота си. Това се повторило няколко пъти и така увеличил с още два декара имота си. Лакомията му не го оставяла на мира и се впила в него като зла магия.

Започнал да отмъква земя от отсрещната страна на Зюдерзее и с времето станал пословичен крадец. Видел или чуел за плаващо парче, подкарвал след него лодката си през нощта и до сутринта успявал да привърже уловеното.

Заслепен от алчността, не си дал сметка, че спечелената със зло земя – вече цели петдесет декара, изобщо не била сигурна. Всъщност това не било дори истинска земя и един ден съпругата му казала това, защото виждала шмекериите на мъжа си.

По онова време се излели проливни дъждове и не спрели докато целият район не подгизнал съвсем и страната изглеждала наводнена. Дигите като че всеки момент щели да се скъсат. Хиляди хора се страхували, че земята ще се разболее от вал и почвата ще потъне под вълните, както преди време станало с половината царство.

Herfst, avond en water, Jacob Cats (1741-1799), 1797, Rijks Museum

Но никоя от тези опасности не тревожели главата на Райер, чиято лакомия растяла не с дни, а с часове. Накрая слънцето изгряло, бързо изсушило части от стопанството му. Той впрегнал два коня и се заловил да оре. Но докарал животните тъй близо до края на земята, че конете паднали в канала и потънали в блесналата маса от вода и кал.

В този момент, водата от дъното на Зюдерзее, избила на голяма вълна като гъба и целият подгизнал имот на Райер бил на ръба да се откъсне и да се понесе по течението.

Отровният човечец, докато падал ударил толкова зле главата си, че лежал в несвяст половин час. Със сигурност щял да се удави, ако не бил Пете, дебелият му син, който бил наблизо и видял злополукат. Бързо хукнал към дома, качил се на лодката и бързо стигнал до мястото, където последно бил видял баща си. Успял да улови баща си за яката и го издърпал полуумрял в лодката. Замаян от удара, от страх и от студената вода, старият Райер едва успял да се поокопити. Със синовна грижовност Пете продължавал да трие бащините ръце, за да възстанови кръвотечението му.

Всичко това обаче отнело доста време, цял час и повече. Накрая бащата успял да се изправи и да проговори и Пете започнал да гребе към малкото кейче пред тяхната къща.

Но къде била тя – фермата с къщата и с полето? Къде били се дянали? Райер бил твърде озадачен, за да може да се ориентира, но Пете знаел посоките със сигурност. И въпреки това стопанството им не било, където трябва. Той погледнал към водите на реката. Вместо старите прави линии от върбови дървета и островърхата кула на църквата отзад, зеела дупка и празно място. Изглеждало като че огромен великан е отхапал земята и я глътнал цялата.

Онемели, баща и син гледали един към друг, но не можели и дума да продумат, защото нямало какво да кажат.

Какво станало през това време с фермата и „старата мома“, както съседите още я наричалиа. Горката майка с трите си деца скоро разбрала, че се носят по водата нанякъде. Твърдата земя с всеки миг се стопявала в далечината. Всъщност фермата се носела на североизток към Фризланд. Една след друга църковните кули на съседните селца се изгубили от погледа им.

Щом вятърът сменил посоката си от юг на запад, те имали чувството, че се возят на кораб с опънати платна на запад към Северна Холандия. По-малките деца, изобщо не били изплашени и пляскали радостно с ръце. Мислели си, че е толкова забавно да се носят по голямата вода. Стиснатият им баща нямал даже и карета, нито позволявал конете да се яздят. Карал винаги семейството си да върви пеша на църква. На сутрешна молитва или да чуят следобед проповедта, цялото семейство тропало с дървените си обуща до там и наобратно.

Животните в плаващата ферма не разбрали какво се случва. Кравите мучали жалостиво, а магарето ревяло силно, защото никой не се грижел за тях както подобава – да ги нахрани и да им даде вода. Домашните птици били спокойни, но жадния добитък и конете били изпили водата си до дъно, а водите на Зюдерзее не ставали за пиене, защото са солени.

Носещата се по водата ферма минала покрай един рибар, който се чудел как може такова огромно парче земя плува във водата. Други си мислели, че това не ги засяга и предположили, че някой лудетина използва имота си като кораб и мести земята със стоката и домакинството си, за да му излезе по-евтино. В някои от селцата наблюдавали побягналата ферма от върха на църковната кула. После цели три дни видяното било храна за клюките на жените, докато доели кравите или плетели чорапи, а за мъжете – докато пушели или пиели кафе.
– Там има живи хора, къща и конюшна, – обадил се клисарят, който добавил, че бил виждал вече този нов вид „летящ холандец“ и това било обичайна гледка.

Вече били минали няколко дни. Райер и Пете били почти на края на своите сили от умора, страх и напъване да гребат колкото се може по-бързо в усилията си да уловят избягалата ферма.

Хора в лодка по време на наводнение, Philippus Velijn, after Johannes Christiaan Schotel, 1797 – 1836, Rijks Museum

Накрая стигнали до едно селце през Зюдерзее, в Северна Холандия, където с ръжен хляб и ряпа утолили глада си и хапнали вафли за десерт. Двамата мъже вече не знаели какво може да направят.

През това време, на плаващата ферма майката и децата били почти полудели от страх от глад. Храната за животните била свършила, за кучето нямало месо, за котката мляко, а щъркелът привършил запаса си от жаби. Нямало захар и кафе, ни ръж, ни хляб или парче салам, ни даже тъничка филийка сирене за никого; били останали само няколко картофа и паница овесено зърно. Носели се бързо по водата и скоро се показали върховете на църквите на Северна Холандия. Миризма на крави, сирене и запален торф в камините, задавил хората и животни, а вятърът задухал плаващия остров към брега на селото.

Какво съвпадение било, че това било същото място, до което с тежко гребане Райер и Пете били спрели да починат. Баща и син седели в приемната на хотела със сведени към пясъчния под очи, защото се чудели как ще успеят да платят за следващия сандвич и кафе, като вече всичките им пари били свършили.

В този момент, малко момче забързано затракало с дървените си обувчици по тухлената улица. Събуло се на вратата с ритник и се втурнало в стаята. Било обуто с торбести панталонки, жълти като косата му, подрязана наравно от едното до другото ухо. Задъхано извикало, че по водата плава нещо, което изглежда като смесица от ферма и менажерия. Къща, жена, няколко момичета, куче, котка и щъркел се носели по водата.

На мига Райер и Пете се втурнали навън. Да, това била майката, децата и всичките животни от тяхното стопанство!

За пръв път в живота си, подлият стар грешник усетил как сърцето му се разтуптяло от благодарност. Нещо като истинска дълбока вяра най-накрая трепнала и замъждукала в закоравялата му от зло душа.

Цяла тайфа момчета, рибари, фермери и даже две закръглени стопанки усилено помагали докато успеят да издърпат избягалата ферма до селския кей. Завързали здраво с въжета плаващия остров за селския коневръз.

Тази нощ всички били радостни и щастливи, а за още по-голяма сигурност завързали фермата с допълнително въже за градската помпа. После всички си легнали да спят. Хората се радвали, че успели да спасят избягалата ферма и очаквали добра награда от богатия стар Райер, който цяла вечер в кръчмата се хвалел с голямото си богатство.

Колкото до семейството Ван Бумпйес, за да спестят пари всички легнали в леглата си в къщата на борда. Хората от селото се чудели на кукуригането на петела, което се разнасяло откъм водата през нощта. Явно дворните птици се плашели от водата. И това наистина било така, защото преди полунощ, когато всички други живинки потънали в сън, времето бързо се влошило, западният вятър се усилил и се разразила ужасна буря.

За момент въжетата, които придържали плаващата ферма се изпънали и скъсали. Имотът на Ван Боомпйес напуснал кея се понесъл пак със страшна скорост през Зюдерзее. За няколко часа, като кораб с разпънати платна бил бутан от ветровете. Но всички били заспали така дълбоко, съпругът и съпругата, децата и кокошките. Никой не се събудил по време на странното пътуване. Дори петлите, след първия си концерт, замлъкнали и повече не им се чул гласа.

Изведнъж, все едно управлявана от опитен кормчия, фермата на Ван Боомпйес се озовала на старото си място. Това станало толкоз шумно, че Райер и жена му били изхвърлени от леглото си. Кравите паднали върху яслите, а кучето се разлаяло, защото помислило, че някой го е ритнал. Един стар петел паднал от пръта, където спял и започнал да кряка и така накарал хората да разтъркат очи и да идат да видят какво се е случило.
– Небеса и земя, дъждове и светкавици, – викнали те, – нашата ферма е пак на старото си място!

Наистина имотът на Ван Боомпйес бил поставен отново до твърдата земя съвсем точно в нишата, от която бил тръгнал. Наместил се така добре, че се виждал ръб десетина сантиметра висок на мястото на съединението. Поне двадесет риби и змиорки били премазани при сблъсъка.

От този ден нататък Ван Боомпйес се преобразил и станал наистина добър и честен. Започнал да реже парчета от огромната си ферма и да ги връща на хората, на които принадлежат. Така полека-лека върнал всичко присвоено. Изпратил добра сума злато на селото в Северна Холандия, където фермата му престояла няколко часа. Вече с чиста съвест ходел на църква и се молел. Хората забелязали промените и го похвалили. Решили, че това е знак и старият грешник наистина се е покаял. Когато монасите поднасяли закачените си на рибарски пръти торби от черно кадифе за подаяние, този човек, който от години все бил стиснат, вече всеки път пускал сребърна монета.

В стопанството всички – от патките до щъркела и от кучето до вола заживели щастлив живот. В семейството всички заявили, че фермата и вятърът на Зюдерзее съюзили сили, за да направят добър баща от стария Ван Боомпйес. Той живял дълго и щастливо и когато умрял всички жалели за него.

КРЕДИТ: The farm that ran away and came back (1919), William Elliot Griffis, превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Корица: De kleederen der Nederlanden, Philippus Jacobus Brepols, 1800 – 1833, Rijks Museum

Всичкитворби