Малкото русокосо момиченце погледна през прозореца и извика от радост – под прозореца се простираше обширна градина.
Величествените дървета издигаха клони нагоре, сякаш се протягаха да хванат препускащото в небесата бяло облаче.
Между грамадните им стволове се виеха треви, които покриваха със зеленина градината.
В далечината, между зелените листа проблясваха водите на бистро езеро, а по бреговете му пъстрееха хиляди цветя – лалета, шибои, момини сълзи, незабравки и рози. Те пръскаха навред благоухание и галено нашепваха своя сутрешен поздрав – „Здравей!“
Малкото момиченце не откъсваше очи от цветята. Погледът му тичаше от цвят на цвят и без глас редеше нежни думички на всяко цвете…
Но там, където езерото се изтичаше и хладните езерни води се превръщаха в бързо поточе, там издигаше своята червена главица една разкошна роза. Гордо потрепваха алените като кръв листа, от които се разнасяше сутрешния аромат.
Момиченцето се втурна към розата. Точно когато първият слънчев лъч докосна кървавите листенца, детето пожела да целуне аления цвят със своята любяща чиста целувка. Но още не протегнало устни и кракът му се плъзна по тревата към езерото. Един ужасен вик и студените води обгърнаха русокосото момиченце. Водите изплискаха, разпръснаха се, зашушнаха и в миг стихнаха. Езерото стана отново тихо и спокойно, сякаш нищо не беше се случило.
Цветята трепнаха, сведоха глави поразени и безмълвно заплакаха за русокосото момиченце.
А когато надигнаха кичестите си главици, по техните красиви листенца блестяха хиляди бисерни сълзици, капчици сълзи от непрежалима мъка.
И всеки ден, преди слънчевите лъчи да докоснат тревите и цветята, по тях блестят хиляди капчици сълзи. Те чакат слънцето да ги пресуши, но на следващото утро проблясват отново.
КРЕДИТ: „Капчици сълзи“, Ст.Чешмеджиев; Приказката е отпечатана в списание „Пчелица“, кн.2, 1915; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu; КОРИЦА: фолклорни мотиви; ИЛЮСТРАЦИЯ: Привечер, Биатрикс Потър, около 1902
