Каменната купа

Хората разказват, че в далечна Индия се пази една каменна купа, която някога принадлежала на Великия Буда. Казват също, че макар да е от камък, тя искри и блести, все едно е направена от най-прекрасните брилянти. Тя е скрита някъде в дълбините на великия храм и малцина са я виждали, но всеки, който я зърне, цял живот разказва за неземната ѝ хубост.

Един принц обещал на своята любима да открие тази купа, но за беда бил истински мързеливец. В началото мислел да замине, но с времето мързелът му взел да надделява. Попитал моряците колко време ще му трябва да иде до Индия и да се върне. Те отвърнали – три години. Щом чул това, принцът се отказал. Три години да прекара в търсене на някаква си стара купа, при това каменна, е вече прекалено! Затова се настанил в един древен град и поживял там три години.

Когато времето изтекло, той отишъл в мъничък параклис, където една старинна каменна купа била поставена пред нечия гробница. Принцът взел купата, увил я в парче разкошна коприна и привързал към нея писмо, в което описвал преживелиците си, докато намери тази купа, и изпратил подаръка на своята любима.

Тя прочела писмото и се натъжила дълбоко, че принцът бил изстрадал толкова много, за да ѝ поднесе безценния подарък. После развързала копринения вързоп и видяла вътре най-обикновена купа от камък. Разбрала, че принцът се опитва да я измами и ужасно се ядосала.

Когато той пристигнал на посещение, тя не пожелала да го приеме, а му върнала купата и писмото.

Принцът много се натъжил, но осъзнал, че с лъжата си е заслужил това наказание и се върнал у дома. А каменната купа запазил, за да му напомня, че на този свят без труд нищо хубаво не може да получиш.