Битови приказки

Какъв занаят умее?

3мин
чете се за

Един цар с царицата и дъщеря си се качили на една лодка да се поразходят в морето. Едва се отдалечили от брега и изведнъж задухал силен вятър, който ги отвлякъл далече-далече. След няколко дни бурята ги захвърлила на непозната земя и незнайно царство.

Те слезли на брега, толкова изморени и изцапани, че не посмели да кажат кои са и какви са, от страх да не ги вземат за лъжци и да ги убият. Нямали никакви пари в себе си и царят не умеел нищичко да прави, а трябвало все някак да си изкарват прехрана. Накрая, за да преживяват, той се цанил селски говедар. Пасъл говедата няколко години, докато дъщеря му, която била голяма хубавица, пораснала мома за женене.

Един ден синът на царя от чуждата земя съгледал тази чудна хубавица и казал на родителите си, че няма да се жени за никоя девойка на света, ако не му позволят да вземе дъщерята на говедаря. Майка му, баща му и министрите го предумвали да се откаже, за да не срами царския им род с говедарската дъщеря. Но напусто! Той казал:
– Тя или никоя!

Накрая баща му се съгласил и пратил първия министър да каже на говедаря, че царят иска дъщеря му за сина си. Когато министърът отишъл и казал това, говедарят го попитал:
– Какъв занаят знае царският син?
Министърът се изумил от въпроса.
– Човече божи, – извикал той, – как царският син да знае занаят? Занаят учат обикновените хора, за да си вадят хляба, а царският син има цяло царство – земя и градове.
Тогава говедарят отговорил:
– Е, щом не знае никакъв занаят, не давам дъщеря си.

Министърът се върнал в двореца и предал думите на говедаря. Чудо не чувано! Всички били изумени. Дотогава мислели, че голямо щастие и радост ще е за говедаря, задето царския син взима дъщеря му, а той пита за занаят!

Царят пратил друг министър.
– Докато царският син не научи какъвто ще да е занаят, – повторил говедарят, – и не ми донесете нещо, което е създал със собствените си ръце, не искам да чувам за него!

И вторият министър се върнал и казал, че говедарят не дава дъщеря си, докато принцът не научи занаят. Тогава царският син излязъл и тръгнал през пазара да разгледа кой занаят може да научи най-бързо. Минавал от работилница на работилница и гледал как работят майсторите. Стигнал до дюкяна, където плетели кошници. Този занаят му се видял най-лесен и веднага се захванал да го учи. Усвоил го за няколко дни и сам изплел една рогозка. Изпратили я на говедаря, като му казали, че е излязла от ръцете на царския син.

Говедарят я взел, разгледал я от всички страни и попитал:
– Колко струва една рогозка?
Отговорили му:
– Четири пари.
– Добре, – казал той, – четири пари днес и четири пари утре, стават осем и четири на другия ден – дванадесет и така ден след ден… Ако аз умеех този занаят, нямаше днес да паса селските говеда.

След това разказал кой е и какво се било случило. Всички много се зарадвали, като разбрали, че взимат дъщеря на цар, а не на говедар и с голямо веселие венчали младите. Дали на този цар лодки, слуги и войски и го изпратили през морето обратно в царството му.

ПУБЛИКУВАНА: в. Славейче, бр.18, 1906 – Нанин, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова

ТворбиДядо Благо