Митове & Легенди

Как змиите дошли на този свят

6мин
чете се за

Настанал страшен глад, който траял цели три години. В онези тежки времена Куеку Тсин често бродел в гората, за да търси храна. Един ден имал късмет и намерил на земята три кокосови ореха. Грабнал два камъка, за да ги счупи. Замахнал, но първият орех се хлъзнал и се изтърколил в една дупка зад него. Същото станало с втория и накрая с третия орех. Много ядосан от това, което станало, Куеку решил да слезе в дупката и да потърси загубените плодове.

За своя изненада открил, че тази дупка всъщност е вход към цял град, за който никога не бил чувал. Когато влязъл се изненадал, че навсякъде царяла абсолютна тишина. Той се провикнал:
– Ехоо, има ли някой тук? – и чул слаб вик в отговор. Тръгнал по посока на гласа и видял една стара жена седнала пред къщата си.

Тя го попитала защо е дошъл и той ѝ разказал какво се случило. Старицата се оказала много добра и отзивчива и обещала да му помогне.
– Трябва да направиш точно това, което ти кажа. – казала му тя. – Отиди отзад в градината и слушай внимателно. Ще чуеш как репите говорят. Подмини тези, които казват „Извади мен, извади мен!“ и изкопай онази, която каже: „Не ме изваждай! Не ме изваждай!“. После ми я донеси.

Когато той донесъл ряпата, жената му казала да обели кората и да хвърли вътрешността. После го накарала да свари кората, защото докато се свари, ще стане вкусна. Той направил всичко както било казано и двамата седнали малко да похапнат. Преди да започнат да се хранят старата жена помолила Куеку да не я поглежда докато се хранят. Той бил много учтив и послушен и направил точно както му било казано.

Привечер старата жена го изпратила пак в градината, за да избере един от барабаните, които стояли там. Тя го предупредила:
– Ако чуеш барабан да ти казва „Динг-динг“ – вземи го. Но внимавай много да не вземеш някой, който звучи „Донг-донг“. – Той послушал тези думи. Когато ѝ показал барабана, тя останала доволна и му казала за негова голяма радост, че ако е гладен само трябва да забие барабана и той ще го нахрани. Младежът благодарил на добрата жена и се отправил към дома.

Веднага щом се прибрал в своята колиба, събрал цялото семейство и започнал да бие барабана. На мига се появили прекрасни ястия и всички се нахранили до насита.

Кралят на Койкой с музиканти и танцьори, Robert Jacob Gordon, 1779, експонат в Rijks Museum

На следващия ден Куеку Тсин извикал всички хора в селото заедно на големия площад и започнал да бие барабана. Всяко семейство получило предостатъчно храна и всички от сърце му благодарили.

Но бащата на Куеку хич не бил доволен, че сина му сам може да нахрани цяло село. Ананси решил, че също иска да има барабан, защото хората щели на него да благодарят вместо на Куеку. И така, той попитал младежа откъде бил изнамерил този барабан. Синът му не искал да разкаже, но Ананси мира не му дал докато накрая не научил цялата история.

Веднага, без да губи време се отправил към онази дупка. За заблуда носел стар кокосов орех и щял да се престори, че се кани да го счупи. Хвърлил го в дупката и след това веднага скочил вътре в тихия град. Стигнал до първата къща и извикал:
– Има ли някой в тук?
Старата жена се обадила както преди и Ананси влязъл в къщата ѝ.

Той не си направил труд да е любезен, а направо с груб глас рекъл:
– Побързай, старо и ми дай да ям.
Жената с тих глас му казала да иде в градината и да избере ряпа, която казва „Не ме вади, не ме вади!“. Ананси ѝ се изсмял в лицето и отвърнал:
– Ти май ме вземаш за глупак. Ако ряпата казва да не я вадя защо да се напъвам?! Ще извадя онази, дето ѝ се ще да е извадена.
Така и направил.

Донесъл плода и също както на сина му старата жена казала да го обели, да хвърли вътрешността и да свари обелките. Той пак отказал да я послуша.
– Що за глупост да се хвърля ряпа? Няма да те слушам. Ще изхвърля обелките и ще сваря плода.
Направил така, но ряпата се била превърнала на камък. Наложило се да направи каквото му било казано и сварил обелките. Докато се варили те се превърнали на ряпа. Ананси с яд се обърнал към жената и ѝ казал:
– Вещица такава! – Тя сякаш не обърнала внимание на думите му, а тръгнала към масата. Поставила вечерята на малка маса, която била по-ниска от нейната и казала:
– Нямаш право да ме гледаш докато се храня.
Но той отвърнал с груб глас:
– Ще те гледам ако аз реша. И ще вечерям на твоята маса, а не на малката софричка. – Тя пак нищо не отговорила, но оставила вечерята си недокосната. Ананси излапал своята, после грабнал и нейната чиния и изял каквото имало и&nbspтам.

Тъкмо бил привършил и тя му казала:
– Сега върви в градината и си избери барабан. Не взимай онзи дето казва „Донг-донг“, вземи един от ония, които казват „Динг-динг“.
Но Ананси веднага я пресякъл:
– Да не мислиш, че ще слушам глупавите ти съвети?! Не! Ще избера барабан, който казва „Донг-донг“. Ти се опитваш да ме изиграеш.

И направил каквото си намислил. Препасал барабана и поел без да каже дори „Благодаря“ на старата жена. Скоро се прибрал на село и нямал търпение да събере хората, за да им покаже новата си сила. Извикал всички на големия площад и им казал да си донесат чинии и подноси, защото щял да даде храна на всички. Хората с радост забързали натам.

Ананси с гордост застанал в средата и задумкал здраво барабана. За негов ужас, вместо вкусни ястия и всякакви деликатеси, каквито Куеку им поднесъл, заизкачали изпод земята всякакви змии и гадини. Такива гнусни същества дотогава никой не бил виждал.

Всички хукнали да се спасяват. Всички, освен Ананси, който стоял на мястото си вцепенен от ужас и скоро получил жестоко наказание за наглостта си. За щастие Куеку с майка си и своите сестрите бил в края на тълпата, така че успели да избягат с лекота.

Хиляди змии и гадини се разпръснали на всички страни и оттогава до днес бродят из вековните гори.

КРЕДИТ: Превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2019, Корица: American Herpetology, John Holbrook 1842

Всичкитворби