Митове & Легенди

Как започнали слънчевите затъмнения

7мин
чете се за

Във времената, когато светът бил още много млад се родило хубаво момиченце на име Ка Нам. Родителите му били обикновени хора и живеели в селце до огромната гора на Каси. Детето било толкова красиво, че майка му много се страхувала да не би преминаващ странник да я отвлече или някой зъл човек да я погледне със „зло око“. Затова пазела детето колкото се може повече, въпреки ограниченията на бедността. Но бащата не бил съгласен с това. Казал на жена си да не мисли щуротии, а да се грижи за малката също като другите хора и да я научи да работи и да бъде полезна. И така, Ка Нам била гледана като другите дете и я научили да работи и да помага на другите хора.

Един ден тя тръгнала към извора със стомна за вода, но огромен тигър излязъл от гората и я отвлякъл в своята бърлога. Момичето се уплашило до смърт, защото тигрите са най-свирепите животни на света. Този тигъра се казвал У Кла и отвлякъл девойката, за да я изяде, но щом видял колко мъничка била – недостатъчна даже за закуска, решил да я отгледа докато отрасне.

Звярът се грижел за момичето. Носел ѝ неща каквито нейните родители никога не успели да ѝ осигурят. Тя не подозирала колко жестока е природата на тигъра та скоро се почувствала като у дома си и заживяла доволна в убежището на свирепото животно. Минало време и се превърнала в девойка с несравнима красота.

Тигърът само това чакал и като видял, че вече е пораснала достатъчно решил да я убие, защото жадувал да изяде красавицата, която бил отхранил с такава грижа. Един ден, докато се мотаел в бърлогата си, взел да си мърмори: „Дойде часа да ми се изплатят всички тези грижи по изхранването на човешкото дете. Утре ще извикам своите другари тигри и ще се нагостим с девицата.“

По това време една мишка била близо до бърлогата и чула какво си мърмори тигъра. Тя съжалила момичето, защото знаела, че е само без никакви приятели и изцяло оставено на милостта на тигъра. Отишла при момичето и му казала, че тигърът се кани да го убие и изяде на следващия ден. Ка Нам много се уплашила, заплакала горчиво и с треперещ глас помолила да ѝ помогне да избяга. Мишката била с добро сърце и се съгалсила.

Казала на момичето да намери пещерата на магьосника У Хинрох, Голямата Жаба, господарят на тамошното царството. Той бил зъл и избухлив и всеки се страхувал от него. Ка Нам се ужасявала от мисълта да иде там, но злото, което я заплашвало ѝ дало смелост и с помощта на мишката отишла в пещерата на владетеля.

Щом съзрял неизмеримата ѝ хубост, той с радост обещал своята защита. Дал ѝ да облече една жабешка кожа, и я предупредил никога да не я съблича. Така превърнал девойката завинаги в негова робиня.

Когато мишката видяла, че хубавата ѝ приятелка била преобразена в грозна жаба ѝ домъчняло. Съжалила, че изпратила момичето да търси закрила от У Хинрох, защото разбрала, че от тук нататък Ка Нам ще бъде принудена да живее с жабата и да му е робиня. Затова тя завела момичето до едно вълшебно дърво. Казала на девойката да се покатери на него и оттам ще може да се пренесе на небето, където завинаги ще бъде в безопасност. И така девойката се покачила на вълшебното дърво и прошепнала магическите думи, които научила от мишката:

„Расти високо, мое скъпо дърво,
небето е наблизо, разшири се и расти.“

При тези думи дървото издигнало клони. Започнало да расте нагоре докато стигнало небето и там девойката влязла в Царството на Синевата. Щом тя слязла, дървото веднага се смалило до обичайния си ръст.

Тигри, Mishima Shôsô, 1895, Експонат в Rijks Museum

През това време един след друг тигърът и неговите другари започнали да се събират в бърлогата, настървени за богато угощение. Но като разбрали, че плячката била изчезнала, зверовете полудели и било страшно да ги гледаш. Тигърът издавал страшни звуци и вещаел отмъщение за онзи, който помогнал за бягството на неговата жертва. Ревът му бил тъй силен, че животните в джунглата се разтреперили от ужас. Другарите му тигри разярени, че били лишени от угощение се нахвърлили на У Кхла и в яда си го разкъсали.

Горе в Царството на Синевата Ка Нам бродела бездомна. Там всички живеели в палати, в блясък и разкош и видели ли отвратителната жаба, отказвали да я приютят. А девойката помнела какво ѝ наредил магьосникът и се страхувала да се съблече. Накрая стигнала до портите на двореца на Ка Снги, Слънцето. То било с добро сърце и затова ѝ позволило да живее в мъничка къщурка близо до двореца му.

Един ден девойката мислела, че никой не я гледа, свалила жабешката кожа и седнала да си почине в малката си стая, но преди да излезе пак облякла жабешката кожа. Случайно я видял сина на Ка Снги, който бил хубав и благороден младеж. Изумил се от удивителната красота на момичето, която се криела под жабешката кожа и се зачудил какво ужасно заклинание я кара да носи тази отвратителната премяна. Красотата ѝ го завладяла и той се влюбил в нея.

Момъкът побързал да разкаже на майка си за своето откритие. Помолил я да приемат девойката в палата и да им позволи да се оженят. Но Ка Снги не била наивна, а и с годините била натрупала много мъдрост. Затова, преди да приеме молбата на нетърпеливия си син, решила да провери дали под жабешката кожа има наистина момиче или това е зла магия, която накарала сина ѝ да му се привиди тази хубавица.

Ка Снги започнала да наблюдава внимателно жабата в малката къщурка и един ден за нейно задоволство и изненада заварила момичето непокрито и била удивена от невижданата ѝ красота. Но не искала синът ѝ да влиза в съюз с омагьосана девойка и затова му заповядала да не ходи и да не говори с момичето, докато не унищожи жабешката кожа и злата ѝ магия. Ка Снги продължила да наблюдава девойката и един ден усърдието ѝ било възнаградено. Заварила Ка Нам заспала, а жабешката ѝ кожа стояла настрана. Слънцето се прокраднало, сграбчило отвратителното нещо и го изпепелило. Така девойката се освободила от магията и красотата ѝ засияла. Омъжила се за сина на Ка Снги и двамата живели много щастливо.

Щом У Хинрох научил, че Ка Снги посмяла да унищожи жабешката кожа, избухнал в безмилостен гняв. Изкачил се бързо до Царството на Небесата и искал да погълне Слънцето. Ка Снги храбро отстоявала на свирепите атаки. Цялата Вселена била свидетел на яростната битка помежду им.

Когато хората видели какво става, много се уплашили да не успее страшното чудовище да погълне техния благодетел. Започнали да викат силно и неуморно да бият своите барабани и целият свят се огласил от тези звуци.

Като всички други тирани по света, дълбоко в сърцето си У Хинрох бил истински страхливец. Щом чул думкането на барабаните и виковете долу от земята, сърцето му се обърнало от страх, че чува марша на могъща армия, която ще го разгроми. Отпуснал хватката си и хукнал бързо към земята. Така хората спасили своята благодетелка от ръцете на жестокия тиранин.

И осега Злата Жаба продължава да се бори срещу Слънцето и в много страни хората наричат тези нападения „Затъмнение“, но в Каси, хората били свидетели на първия им сблъсък и знаят, че звярът се опитва да погълне Слънцето. Той дебне и напада, щом смъртта надвисне над някой забележителен човек с надежда, че тогава хората са потънали в скръб и няма да се притекат на помощ.

В древната земя на Каси все още шумно бият барабани и се вдига страшна олелия по време на слънчевите затъмнения.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – What makes the Eclipse, by K. U. Rafu, from Folk-Tales of the Khasis, eds. (1908); Корица: Момиче с букет цветя, детайл. Индия, 1820-30.

Всичкитворби