Как Лунния Месец станал красив

Някога много, много отдавна, Лунният Месец не бил красив като сега. Но преди шест хиляди години само за една нощ лицето му се променило. Дотогава било тъмно и мъгливо и никой не обичал да го гледа и заради това той бил все тъжен и унил.

Един ден Месецът не издържал и се оплакал на цветята и звездите, защото те били единствените, които поглеждали лицето му. Той им казал:
– Вече не искам да съм Лунен Месец. Искам да стана цвете или звезда. Ако бях звезда, дори най-малката, някой велик пълководец щеше да го е грижа за мен, но уви!! Аз съм само Лунен Месец и никой не ме харесва. Ех, ако можеше поне да стана цвете и да порасна в някоя градина! Тогава някоя земна хубавица щеше да ме откъсне, да ме закичи в косите си и да похвали моя аромат и красота. Или, дори да бях поникнал някъде в полята, дето никой няма да ме види, птици щяха да възпеят красотата ми. Но аз съм просто Лунен Месец и никой не ми обръща  внимание.

Звездите чули молбата му и със съчувствие му отговорили:
– Ние не можем да ти помогнем. Родени сме високо горе и не можем да напускаме местата си. Никой никога не ни помага. Изпълняваме дълга си, работим през деня и блещукаме в нощта, за да разкрасим небето, – и после замълчали. – Това е всичко, което умеем да вършим, – добавили и после се усмихнали с хладните си усмивки на потъналия в тъга Месец.

Тогава цветята се усмихнали сладко и казали:
– И ние не знаем как да ти помогнем. Цял живот растем на едно и също място – тук в градината на най-прекрасната девойка на света. Тя е толкова добра и отзивчива към всеки изпаднал в беда и ще ѝ разкажем за теб. Всички много я обичаме и тя ни отговаря също с любов. Името ѝ е Цен-Н’йо.
Щом чул тези думи, Месецът потънал в още по-дълбока горест и тъга.

Една вечер той се показал, за да види красавицата. Щом я зърнал, начаса се влюбил в нея и ѝ казал:
– Лицето ти е толкова прекрасно. Бих искал да дойдеш при мен и моето лице да стане като твоето. Движенията ти са тъй нежни и изпълнени с грация. Ела при мен – ще се слеем в едно и ще станем съвършени. Знам, че дори най-злите хора на света щом те погледнат, не могат да устоят на хубостта ти и се влюбват. Кажи ми, как стана толкова красива?
– Всички хора, с които съм живяла досега, винаги са били щастливи и добри. Мисля, че това е причината за красотата и добротата – отговорила Цен-Н’йо.

Месецът изгрявал всяка нощ, за да се наслаждава на хубавицата. Почуквал на прозореца ѝ и тя излизала в градината. И като гледал колко нежна и красива била тя, любовта му ставала все по-силна и все повече и повече искал да бъдат заедно завинаги.

Един ден Цен-Н’йо казала на майка си:
– Искам да отида при Месеца и да заживея с него завинаги. Ще ми позволиш ли да замина?

Майката не обърнала внимание на тези думи и дори не си направила труда да ѝ отговори. Тогава Цен-Н’йо казала на приятелите си, че се кани да стане невеста на Месеца.

Минали няколко дена и момичето изчезнало. Майка ѝ я търсила навсякъде и никъде не могла да я намери. Тогава една от приятелките на Цен-Н’йо ѝ казала:
– Тя замина при Месеца, защото много пъти той я моли да му стане жена.

Минавала година след година, но Цен-Н’йо, най-нежната и хубава девойка на земята, не се завърнала. Тогава хората си казали:
– Отиде си завинаги. Тя заживя с Месеца и оттогава лицето му стана толкова красиво. Вече лъчи толкова щастливо и нежната му мека светлина огрява нашия свят.

А други казвали, че Месецът заприличал на Цен-Н’йо, която някога била най-красивата девойка на земята.