Митове & Легенди

Как Лунния Месец станал красив

4мин
чете се за

На моята приятелка Мери Ф.Никсон-Руле

Някога много, много отдавна Лунният Месец не бил красив като сега. Но преди шест хиляди години само за една нощ лицето му се променило. Дотогава било тъмно и мъгливо и никой не обичал да го гледа и заради това той все бил тъжен и унил.

Един ден Месецът не издържал и се оплакал на цветята и звездите, защото те били единствените, които поглеждали лицето му. Той им казал:
– Вече не искам да съм Лунен Месец. Искам да стана цвете или звезда. Ако бях звезда, дори най-малката, някой велик пълководец щеше да го е грижа за мен, но уви!! Аз съм само Лунен Месец и никой не ме харесва. Ех, ако можеше поне да стана цвете и да порасна в някоя градина! Тогава някоя земна хубавица щеше да ме откъсне, да ме закичи в косите си и да похвали моя аромат и красота. Или, дори да бях поникнал някъде в полята дето никой няма да ме види, птици щяха да възпеят красотата ми. Но аз съм просто Лунен Месец и никой не ми обръща  внимание.

Звездите чули молбата му и със съчувствие му отговорили:
– Ние не можем да ти помогнем. Родени сме високо горе и не можем да напускаме местата си. Никой никога не ни помага. Изпълняваме дълга си, работим през деня и блещукаме в нощта, за да разкрасим небето, – и после замълчали. – Това е всичко, което умеем да вършим, – добавили и после се усмихнали с хладните си усмивки на потъналия в тъга Месец.

Тогава цветята се усмихнали сладко и казали:
– И ние не знаем как да ти помогнем. Цял живот растем на едно и също място – тук в градината на най-прекрасната девойка на света. Тя е толкова добра и отзивчива към всеки изпаднал в беда и ще ѝ разкажем за теб. Всички много я обичаме и тя ни отговаря също с любов. Името ѝ е Цен-Н’ио. – Щом чул тези думи Месецът потънал в още по-дълбока горест и тъга.

Една вечер той се показал, за да види красивата девойка Цен-Н’ио. Щом я зърнал, начаса се влюбил в нея и ѝ казал:
– Лицето ти е толкова прекрасно. Бих искал да дойдеш при мен и моето лице да стане като твоето. Движенията ти са тъй нежни и изпълнени с грация. Ела при мен – ще се слеем в едно и ще станем съвършени. Знам, че дори най-лошите хора на света щом те погледнат, не могат да устоят на хубостта ти и се влюбват. Кажи ми, как стана толкова красива?
– Всички хора, с които съм живяла досега, винаги са били щастливи и добри. Мисля, че това е причината за красотата и добротата, – отговорила Цен-Н’ио.

Месецът изгрявал всяка нощ, за да се наслаждава на хубавицата. Почуквал на прозореца ѝ и тя излизала в градината. И като гледал колко нежна и красива била тя, любовта му ставала все по-силна и все повече и повече искал да бъдат заедно завинаги.

Един ден Цен-Н’ио казала на майка си:
– Искам да отида при Месеца и да заживея с него завинаги. Ще ми позволиш ли да замина?

Майката не обърнала внимание на тези думи и дори не си направила труда да ѝ отговори. Тогава Цен-Н’ио казала на приятелите си, че се кани да стане невеста на Месеца.

Минали няколко дена и момичето изчезнало. Майка ѝ я търсила навсякъде и никъде не могла да я намери. Тогава една от приятелките на Цен-Н’ио ѝ казала:
– Тя замина при Месеца, защото много пъти той я моли да му стане жена.

Минавала година след година, но Цен-Н’ио – най-нежната и хубава девойка на земята не се завърнала. Тогава хората си казали:
– Отиде си завинаги. Тя заживя с Месеца и оттогава лицето му стана толкова красиво. Вече лъчи така щастливо и тази нежна мека светлина огрява нашия свят.

А други казвали, че Месецът заприличал на Цен-Н’ио, която някога била най-красивата девойка на земята.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Faблеs and Folk Stories,1908 by Mary Hayes and Chow-Leungm; Корица: Момиче с наметка, седящо до маса, Дарение на British Museum, 1954

Всичкитворби