Рола-Мано е морският старец – владетел на синия океан, с всичките му несметни богатства от безценни перли, бяла пяна и розов корал. Там, в морските дълбини, той царува в своето царство на сенки и удивителни форми, които слънцето озарява с изумрудени и сини лъчи.
Горите в тези удивителни земи са от многобройни морски водорасли, а дългите им кафяви ръце бавно се полюшват с всеки прилив и отлив. Тук-там се простират полянки от морска трева, фина и мека като коси на девица. В сенките на тези дърветата се крият хиляди страшилища на дълбините.
В тъмна скалиста пещера гигантски октопод простира дългите си пипала в търсене на плячка и се взира през водата с големи матови очи. Сива акула бързо плува ту навътре, ту извън гората, без видимо движение, а една пъстра риба се стрелва настрани, за да избегне опасността. Едър рак бавно крачи със тромава походка през вълнистия пясък към скривалището си зад бяла мидена черупка. И над всичко се полюшват дългите кафяви ръце на гората от водорасли. Това е царството на Рола-Мано, морският старец.
Веднъж Рола-Мано отишъл на риболов в закътано мангрово мочурище до морския бряг. Наловил много риба и я изпекъл на огъня.
Докато се хранел, забелязал две жени да приближават. Хубавите им тела били гъвкави и грациозни като австралийски акации, а очите им излъчвали мека светлина в здрача. Когато заговорили, гласовете им звучали сладостни и тихи, като полъх на нощен бриз през речна тръстика. Рола-Мано решил да ги хване.
Скрил се зад едно мангрово дърво и когато жените приближили, той метнал мрежата си върху тях. Ала едната се гмурнала във водата и избягала. Той така се ядосал, че скочил след нея с горяща факла в ръка. Щом пламъкът допрял водата, изсъскал и искрите му се разпръснали в небето, където и до днес стоят като златни звезди.
Рола-Мано не хванал жената, която се гмурнала в тъмните води на мочурището. След напразно търсене, той се върнал на брега и взел другата жена да живее с него в небето. Тя е Вечерницата. От вечното си място тя се взира през воала на безсмъртието към неуморното тъмнеещо море – вълшебното царство на Рола-Мано.
В ясна лятна нощ, когато небето е обсипано със звезди, сега да знаеш, че виждаш искрите от факлата на Рола-Мано, а красивата Вечерница е жената, която някога пленил между мангровите дървета на тресавището.
КРЕДИТ: How the Stars Were Made, Rolla-Mano and the Evening Star, Some Myths and Legends of the Australian Aborigines – W. J. Thomas, 1923; ПРЕВОД от английски език ©prikazki.eu 2021;
