Изпитанието

Много, много отдавна, в една далечна страна през девет кралства от нашето, живял мъдър и могъщ крал. Той имал трима сина и всеки изглеждал достоен да получи короната. Натрупали се годините, владетелят остарял и всичките му приятели и съветници започнали да настояват той да посочи кой от принцовете ще седне след него на трона.

Кралят обещал до месец да определи своя наследник и в края на първата седмица поискал много рано на другия ден, в точен час, най-големият му син да го придружи на обичайната утринна езда.

Рано сутринта, десетина минути след уречения час, принцът пристигнал в кралските покои. Баща му казал, че иска да се облече и накарал младежа да донесе дрехите. Принцът повикал камериера и наредил да се приготвят кралските одежди. Камериерът попитал кои точно и на свой ред младежът повторил въпроса пред баща си. Той отвърнал:
– Искам палтото.
– Кое точно? – попитал отново слугата.
Наложило се кралят пак да обяснява и така – подтичвал принцът ту напред, ту назад, докато най-сетне баща му се облякъл, както желае.

После кралят поискал принцът да му оседлае и доведе коня. Младежът с готовност предал кралската заповед на коняря.
– Кой кон? – попитал конярят и пак се наложило принцът да разпитва баща си.
И отново – ту напред, ту назад – най-сетне конят бил готов. Тогава кралят заявил, че няма време за езда и накарал принцът сам да излезе, да огледа града и когато се върне, да му разкаже всичко важно и интересно.

Яхнал принцът коня и препуснал с цяла свита рицари и придворни през града. Проточила се дълга процесия – цял парад с все тимпани, фанфари и флейти. Когато момъкът се върнал в палата, кралят го попитал какво е видял и кое му е харесало:
– Всичко ми се стори наред – отвърнал младежът, – само дето тимпаните вдигаха невъобразим шум!

В края на втората седмица кралят извикал средния си син и всичко се повторило точно както с брат му – младежът постъпил по съвсем същия начин.

След няколко дни кралят наредил на другия ден, щом пукне зората, най-малкият му син да дойде при него. Момъкът се явил точно на време, но баща му още спял и той зачакал да се събуди. Щом кралят станал от сън, принцът влязъл в покоите, почтително се поклонил и кралят поискал да му донесе дрехите. Младежът разпитал краля внимателно и сам свършил всичко, като заявил, че настоява лично да помогне на баща си. Владетелят се облякъл и накарал най-малкия си син да подготви коня му за езда. Младежът пак разпитал баща си за коня, седлото, шпорите и меча и сам свършил всичко, както трябва. Тогава кралят обявил, че няма как да излезе и помолил сина си да препусне из града, а когато се върне, да му разкаже всичко, което е важно и интересно..

Метнал се младежът на коня и препуснал първо към центъра на града. Прегледал кралската съкровищница и църквите. После огледал укрепленията, свикал войската и наред с войниците участвал в бойните учения. Така натрупал лични впечатления.

Привечер се върнал у дома и когато кралят го накарал да му разкаже какво е видял, той се позапънал и рекъл, че го е страх да не ядоса баща си. Кралят го насърчил да говори открито и принцът отвърнал, че макар баща му да е умел и опитен владетел, изглежда не е напорист, иначе отдавна да е завладял целия свят. Войската му била тъй многобройна и добре обучена, че щяло да е лесна работа!

Въпреки упрекa, в уречения ден и час кралят обявил на кралския съвет, че избира за наследник най-малкия си син. Макар и двамата му по-големи сина да били способни и добри младежи, добавил кралят, той не би ги посочил, защото не отговорили на неговите очаквания.